В последните дни реших да си уплътня времето около дипломирането с 2 курса, все интересни и полезни неща за научаване – едното за правенето на сайтове, другото за популяризирането им. Покрай тях и останалите ежедневни грижи, отново не ми остава много време за готвене. Пък като ми е толкова пролетно, наблягам и на леките храни – много салати, пресни плодчета и зеленчуци за ръфане.

Представям една много лесна рецепта за салата от краставици и синьо сирене, към която добавих див чесън (познат и като левурда), а за допълнително овкусяване – дресинг от лек зехтин и басамов оцет. Ето какво  трябва за приготвянето ѝ:

Продукти:

1 краставица

около 50 гр. синьо сирене

няколко листа див чесън

зехтин, сол, балсамов оцет

Краставицата правим на кубчеподобни резени, а синьото сирене настъргваме отгоре. Добавяме накълцания див чесън (да имате предвид – по-полезен бил от култивирани дори). Сервираме с дресинг от басамов оцет и лек зехтин, а ако има нужда, посоляваме още. И така, имаме си лесна рецепта за полезна салата, изцяло съобразена със сезона и наличните на пазара пресни зеленчуци. И то само за няколко минути :)

Cheese cake, uum…her sugar gets me high…

Cheese cake, rollin’ down the lawn
Everybody kissed her, cheese cake
Oh, at the crack of dawn, cheese cake

Aerosmith – Cheese Cake

Имаме си отново дълъг уикенд, а имайки предвид празника от петък  и множеството традиционни агнешки жертвоприношения, възможно е днес още да ви се иска да хапнете само нещо леко, сладко и плодово :)

На пазара вече има хубави и ароматни ягоди (които не се разкапват за 1 ден). Миналата седмица, вдъхновена от няколко различни рецепти, реших да направя лек плодов чийзкейк. Лек, защото обожавам този десерт, пък не ми харесва тежкото усещане след като се поглезя с него. Традиционно готовите чийзкейкове са с масло и сметана, освен мекото сирене, както и плодово сладко или шоколад.

Вместо ягодово сладко, приготвих нещо като топинг, по адаптираната рецепта за ягодова супа на Мина. Тъй като направих чийзкейковете в чаши, не се изискваше бисквитената основа да е стабилна и да има масло в нея – използвах просто натрошени бисквити. Стига думи, ето самата рецепта:

Продукти:

6 обикновени бисквити с аромат на масло

1 пак. (125 гр.) крема сирене

100 гр. заквасена сметана

кората от един лайм

няколко капки ванилова есенция

2 с. л. пудра захар

За ягодовия топинг:

250 гр. пресни ягоди – почистени и нарязани на малки парченца

30 мл. шардоне (или друго бяло вино)

2 с. л. кафява захар Мусковадо

В малка тенджерка с дебело дъно изсипваме ягодите, виното и кафявата захар. Варим около 3-4 минути на слаб огън, докато нарязаните плодове омекнат, но без да се разкашкват съвсем, и се получи приятен аромат на горски ягодки (добре де, на мен на такова ми прилича). Оставяме настрани да изстине. В купичка добре смесваме сметаната, крема сиренето, коричките от лайм, пудрата захар и ванилията, за да се получи пухкав крем. В найлонова торбичка слагаме една по една бисквитите и минаваме отгоре с точилката, натискайки, за да се разтрошат равномерно. Това може да се свърши и в кухненски робот, с подскачане върху тях, с чук за пържоли или както ви дойде. Натроешените бисквити разпределяме равномерно в 2 чаши. Изсипваме по пласт от охладената ягодова смес, като оставяме част от нея и за отгоре. С шприц или лъжица внимателно слагаме дебел пласт от белия крем с ванилия и корички от лайм, а отгоре разпределяме останалата ягодова смес. Украсяваме както ни хареса и сервираме силно охладени. Леко, вкусно, а и почти диетично :)

“It’s beyond the imagination of the menu-maker that there are people in the world who breakfast on a single egg.”

Melvin Maddocks

Не знаех какво е фритата, докато не си харесах една много цветна рецепта в последния брой на сп. Good Food. E, фритата (frittata) е италианска думичка, която се използва за омлет, в който сме сложили какви ли не работи – меса, сирена, зеленчуци, та дори паста. За аромат – разни подправки или/и билки. Както омлет, и фритата се приготвя в плосък тиган, като продуктите се смесват с още суровите и разбити яйца, за да се “вградят” в него. Испански еквивалент е тортилата, където има яйца с картофи и лук, но за нея друг път :)

Нали си имам хубави формички за мъфини, реших да не правя фритатата запържена в тиган, а да я изпека във фурна, разпределена на порции. Използвах силиконовите форми, за да е по-лесно изваждането после и за да не се налага многото мазнина. Рецептата е за 6 малки фритати (каква ли да е думата за множествено число – може би “фритатки”?), стигащи за двама човека, като се добавя гарнитура от пресни домати със сирене и босилек, или пък просто зелена салата.

Продукти:

2 с. л. зехтин

3 големи яйца

1 малка глава лук, нарязан на тънки лунички

1 голям домат

1 шепа (или около 50 гр.) спанак

3 с. л. босилек (аз използвах изсушен, но може и с пресен)

70 гр. кашкавал

черен пипер, сол

Загряваме зехтина в тиган и запържваме лука, докато поомекне. Добавяме нарязания на малки кубчета домат, от който сме отделили по-сочната част. Изсипваме почистения и нарязан спанак и босилека, бъркаме около минута внимателно, за да не разкашкаме доматите. През това време загряваме фурната на 190 градуса и в купа разбиваме яйцата, към които добавяме сол и черен пипер. Във форма за мъфини разпределяме спаначената смес, слагаме по плочица кашкавал и допълваме с разбитите яйца. В никакъв случай не натъпкваме спанака във формата, за да могат яйцата да се разпределят между него и доматите и след изпичането да дадат форма на мини-фритатите ни. Печем около 15 минути, след което внимателно изваждаме от формите и сервираме със споменатите по-горе салати. Фритатата се яде топла :)

*Идеята е от сп. Good Food

В много рецепти за сладкиши (основно), които директно са преведени от английски, като съставка е включено самонадигащо се брашно. Имам спомени, че такова съм виждала в някои големи магазини като Пикадили, но вероятно много от готвещите хора не са се запасили за вкъщи. Тогава се налага да си направим сами самонадигащо се брашно – от обикновено бяло брашно, към което се добавя бакпулвер и мъничко сол. Ето какви са пропорциите, които намерих и използвам (успешно) :)

На една чаена чаша брашно (при мен като грамаж е 175гр. ) се добавят една чаена лъжичка и половина бакпулвер и малко по-малко от половин лъжичка сол. Всичко се пресява заедно и се разбърква много добре преди да се използва.

Gilbert was now feeling a bit frustrated at his unsuccessful attempts to make her look at him; indeed she should look at him! He had never had trouble getting a girl’s attention before. Why not do what he had done to all the other girls? A triumphant light filled his eyes. Now Miss Anne Shirley would surely pay attention to him!

A smug smile tugging on the corners of his mouth, he leaned across the aisle, tugged on one of the red braids, and hissed, “Carrots, Carrots!”

Anne of Green Gables  by L. M. Montgomery

Първата ми асоциация при споменаването на моркови е свързана с рижавите хора. А цитатът по-горе е виновен за тази посока на мислите – от най-любимата ми детска книжка е. Там главната героиня Анн смята цвета на косата си за най-голямото наказание, което може да сполети човек… Който иска повече, да прочете книжките за червенокосото момиченце, аз се връщам на рецептата с моркови :)

Преди време приготвих Ароматни морковени кейкчета, сега реших да заложа на нещо солено. Изборът на основа за супата е естествен – нещо пролетно, с витамини, леко. Както е известно, след консумацията на много моркови може да се оцветим в оранжево. Ако това не е достатъчна причина за пробвате – морковите са известни като силен антиоксидант, а и помагат за подобряване на зрението. Също така регулират обмяната на веществата и действат добре при психическа и физическа умора. Нещо, насочено конкретно към жените – морковите са изключително диетична храна, а освен всичко, изброено по-горе (което съвсем не е всичко за морковите) са полезни и за кожата, косата и ноктите :)

В априлския брой на сп. Меню вниманието ми задържа една рецепта за морковена супа с топено сирене. Реших да я променя малко, да я пригодя към любимите вкъщи вкусове, както и да я пасирам. Дадените продукти са за около 4 здравословни порции от морковената супичка.

Продукти:

300 гр. моркови – настъргани

1 малка глава лук – настърган

1 голям картоф – нарязан на малки кубчета

100 гр. топено пушено сирене

сокът от половин лимон

сол, бял пипер

1 с. л. масло

пресен чесън за гарниране

В около литър и половина вряща вода се слагат морковите, лукът, картофите и маслото. Когато зеленчуците омекнат, се добавя нарязаното на малки парченца топено сирене, като от време на време супата се разбърква, за да се стопи сиренето равномерно. Подправя се със сол и бял пипер, добавя се лимоновият сок и се оставя на слаб огън за няколко минути. Когато е готова, се охлажда и се пасира. Сервира се с нарязан на ситно пресен чесън и лимонов резен.

Дали някъде из публикациите съм споменавала колко не обичам да изхвърлям храна? :)

След празници като Великден и Коледа винаги остава по нещо сготвено според традицията, но поради големите количества празнични манджи – неизядено. Май не се сещам за по-добра илюстрация на този пример от хронологично най-близкия ни Великден. Много на брой разноцветни яйца, които после правим на плата, добавяме в салати или просто изяждаме с усещането за нещо вече омръзнало.

Ето една идея какво да се направи с останалите от Великден яйца, които са престояли няколко дни. Вкусът на яденето е интересен, а самото му приготвяне – много лесно.

Продукти:

4 сварени яйца

1 голяма глава лук, нарязана на полумесеци

малка консерва домати – на кубчета

масло

кашкавал

сол

черен пипер

смлян кориандър

В маслото задушаваме лука, докато омекне. Добавяме доматите от консерва и подправките, оставяме да поври няколко минути. През това време на дъното на тавичка нареждаме нарязаните на филийки с дебелина от около половин сантиметър яйца. Заливаме с доматено-лучената смес, настъргваме кашкавал отгоре и печем около 20 минути на 200 градуса. Заради наличието на масло ястието се консумира топло. По желание може да поръсим с магданоз преди сервиране.