Не, това, че е 12 часа (ама само в събота и неделя) не значи, че е минало времето за закуска :) Затова рецептата носи това име, пък вие можете да си направите подобни яйца в кошнички от шунка и за вечеря, че и за след вечеря.

Преди време попаднах на интересна идея – в тава за мъфини се подреждат парчета бекон, а в средата се чупи по едно яйчице. Вариация на традиционната закуска от яйца и бекон. Днес, за общо 20 минути, приготвих целия закуско-обед. Кошничките са подходящи и за пикник, ако за такива неща сте предвидили съботата :)

Продукти:

4 яйца

4 квадратни резена свинска шунка

сирене

сол, червен пипер, масло

Всеки резен шунка поставяме във форма за мъфин (може и купичка за крем карамел), а в средата му слагаме натрошено сирене. Внимателно слагаме в получилата се кошничка 1 яйце. И така, докато яйцата и кошничките свършат. Печем на 240 градуса в предварително загрята фурна около 15 минути. Преди да сервираме, изкарваме от формите за мъфини и заливаме с разтопено масло с червен пипер.

Преди няколко години твърдо бях решила, че ще уча скандинавистика. Разни познати хора сигурно още помнят с какъв плам обяснявах, че ще уча шведски, финландски и норвежки, че някак ще се справя с подобното на ръмжене произношение. Е, после реших, че искам да уча политология, после право, а накрая ме приеха журналистика. После успях да се върна към мечтата за политологията, записах я като втора специалност, но към шведския се връщам само с една традиционна рецепта от онзи регион. Тя всъщност е съвсем простичка – печени на фурна картофи, подправени с чесън. Наричат ги Hasselback картофи, кръстени на ресторант в Стокхолм.

Та Hasselback картофите си имат много предимства и са изключително подходящо ястие за този сезон. Първо предимство – изглеждат атрактивно и некартофски. Второ – удобни са за изяждане на хапки, тъй като са предварително (почти) нарязани. Трето – много добре овкусени са, което винаги е трудно за (почти) цял картоф. А ето и какво е необходимо, за да се направят:

Печени картофи с чесън – ветрило

4 големи пресни картофа, добре измити

3 с. л. разтопено масло (или олио)

4 скилидки чесън, ситно нарязани

1 ч. л. червен пипер

1 с. л. галета

сол, черен пипер

пресен чесън за декориране

Покриваме тава с хартия за печене и в нея разполагаме картофите, които внимателно сме оформили като ветрило. Това правим с остър нож, оставяйки няколко милиметра между всеки разрез и нестигайки до “дъното” на картофа, за да останат филийките съединени. В купичка смесваме разтопеното масло с останалите продукти, разбъркваме и с четчица внимателно намазваме между всяка филийка картофите. Идеята е пак да си останат цели и да се пекат така. Слагаме тавата в предварително загрята на 220 градуса фурна и печем, докато се зачервят приятно и са изпечени и навътре (около 40 минути).

Ако ни се намира пармезан, може да го добавим в сместта с маслото. Така картофите стават още по-хрупкави. Подходящи за гарнитура към риба или месо, както и като допълнение към свежа салата. Аз, като почитател на хумуса, сервирах с домати и малко от него, но вариант е да се полеят картофите с чеснов сос.

“It’s beyond the imagination of the menu-maker that there are people in the world who breakfast on a single egg.”

Melvin Maddocks

Не знаех какво е фритата, докато не си харесах една много цветна рецепта в последния брой на сп. Good Food. E, фритата (frittata) е италианска думичка, която се използва за омлет, в който сме сложили какви ли не работи – меса, сирена, зеленчуци, та дори паста. За аромат – разни подправки или/и билки. Както омлет, и фритата се приготвя в плосък тиган, като продуктите се смесват с още суровите и разбити яйца, за да се “вградят” в него. Испански еквивалент е тортилата, където има яйца с картофи и лук, но за нея друг път :)

Нали си имам хубави формички за мъфини, реших да не правя фритатата запържена в тиган, а да я изпека във фурна, разпределена на порции. Използвах силиконовите форми, за да е по-лесно изваждането после и за да не се налага многото мазнина. Рецептата е за 6 малки фритати (каква ли да е думата за множествено число – може би “фритатки”?), стигащи за двама човека, като се добавя гарнитура от пресни домати със сирене и босилек, или пък просто зелена салата.

Продукти:

2 с. л. зехтин

3 големи яйца

1 малка глава лук, нарязан на тънки лунички

1 голям домат

1 шепа (или около 50 гр.) спанак

3 с. л. босилек (аз използвах изсушен, но може и с пресен)

70 гр. кашкавал

черен пипер, сол

Загряваме зехтина в тиган и запържваме лука, докато поомекне. Добавяме нарязания на малки кубчета домат, от който сме отделили по-сочната част. Изсипваме почистения и нарязан спанак и босилека, бъркаме около минута внимателно, за да не разкашкаме доматите. През това време загряваме фурната на 190 градуса и в купа разбиваме яйцата, към които добавяме сол и черен пипер. Във форма за мъфини разпределяме спаначената смес, слагаме по плочица кашкавал и допълваме с разбитите яйца. В никакъв случай не натъпкваме спанака във формата, за да могат яйцата да се разпределят между него и доматите и след изпичането да дадат форма на мини-фритатите ни. Печем около 15 минути, след което внимателно изваждаме от формите и сервираме със споменатите по-горе салати. Фритатата се яде топла :)

*Идеята е от сп. Good Food

Дали някъде из публикациите съм споменавала колко не обичам да изхвърлям храна? :)

След празници като Великден и Коледа винаги остава по нещо сготвено според традицията, но поради големите количества празнични манджи – неизядено. Май не се сещам за по-добра илюстрация на този пример от хронологично най-близкия ни Великден. Много на брой разноцветни яйца, които после правим на плата, добавяме в салати или просто изяждаме с усещането за нещо вече омръзнало.

Ето една идея какво да се направи с останалите от Великден яйца, които са престояли няколко дни. Вкусът на яденето е интересен, а самото му приготвяне – много лесно.

Продукти:

4 сварени яйца

1 голяма глава лук, нарязана на полумесеци

малка консерва домати – на кубчета

масло

кашкавал

сол

черен пипер

смлян кориандър

В маслото задушаваме лука, докато омекне. Добавяме доматите от консерва и подправките, оставяме да поври няколко минути. През това време на дъното на тавичка нареждаме нарязаните на филийки с дебелина от около половин сантиметър яйца. Заливаме с доматено-лучената смес, настъргваме кашкавал отгоре и печем около 20 минути на 200 градуса. Заради наличието на масло ястието се консумира топло. По желание може да поръсим с магданоз преди сервиране.

Смята се, че тъй нареченият шиш кебап произхожда от Иран. Идеята е, че поради ограничеността на горивата, използвани за готвене, много по-лесно се е оказало изпичането на мънички парчета месо. Според друга теория, шиш кебап се е приготвял още в Древна Гърция, и това дори е упоменато в Омировите Илиада и Одисея (обелискос). Освен късчетата месо, което може да бъде от всякаква животинка, често на шишовете се изпичат и зеленчуци – лук, патладжан, тиквички, домати.

Като изключим първия ми досег с домашно (или полево) приготвените шишчета, които печахме по разни излети със семейството ми, истинската ми среща с това ястие беше в Турция, преди над 10 години. С ансамбъла, в който пеех тогава бяхме участници във фолклорен фестивал, който традиционно се провеждаше в Истанбул. Заради страх от земетресения, през въпросната година той се състоя в Анталия. Бяхме настанени в турски семейства. Нашите домакини почти не знаеха английски, ние никак не знаехме турски (аз гордо се разнасях с дебел речник, когато беше належащо показвах важната дума, около която се въртеше “разговорът”). Още тогава бях запленена от онова невероятно вкусно нещо, което приготвяха – просто “чорба”. Все си мислех тогава, че си има определени съставки и пропорции. После разбрах, че чорбата е нещо, в което слагаш най-различни налични продукти, с цел да се получи гъста супа :)

Та да се върна на шиш кебапа. Често домакините ни ни водеха вечер по заведения, за да усетим традиционната атмосфера. Поради езиковата бариера няколко пъти бяхме въвеждани директно в кухнята на ресторанта, където да си изберем храната, която да се приготви за нас. И там имаше едни огромни метални шишове, по които имаше какви ли не вкусотии – топчета от мляно месо, целите оваляни в сусам… късчета прясно агнешко или пилешко месо и кубчета апетитни зеленчуци между тях.

Стига с отстъплението. Условия за шиш кебап нямам вкъщи, затова се задоволих с приготвянето на пилешки шишчета. Всяко месце завих в парченце бекон, пилешкото месо има нужда от допълнително овкусяване. Използвах и от любимите люти чушлета, както и обикновена зелена чушка.

Ето всички продукти накуп:

2 зелени чушки

300 гр. бекон

4 люти чушлета

400 гр. пилешко филе на залчета

соев сос, черен пипер

Нарязваме месото на малки късчета, а бекона на ленти. Оставяме пилешкото накиснато в марината от черен пипер и соев сос за около час в хладилник. След това всяко парченце увиваме в бекон и забождаме на шишче. Редуваме с нарязаните на квадратчета чушки. Печем върху скара, тефлонова плоча или голям тефлонов тиган, докато месото изглежда готово от всички страни. Пилешките шишчета консумираме със свежи гарнитури и бира :)

преди

след

Стане ли дума за готвене, винаги се споменава мусаката. Смята се, че когато една жена може да прави именно вкусна мусака (другото няма да го споменавам), тя е виртуоз в кухнята. Забелязала съм обаче, че за повечето хора вкусна е мазничката мусака, която аз не можех да понасям като дете. Много ужасна ми се виждаше дебелата дунапренена заливка, която представляваше 1/2 от самото ядене. Затова измислих свой по-удачен вариант.

Тъй като не обичам мазнотии и излишни запръжки (вярно, вкусът е малко по-различен), правя мусаката по един много лесен начин – смесвам всички продукти, а после просто пъхам във фурната. Пести се време, лесно е, а е и много по-здравословно. За аромат, освен традиционните подправки добавям нарязани сушени домати, за направата на които използвах указанията на Йоана. Избягвам вече описаната по-горе заливка от спомените, като я заменям с по-тънка, която се препича приятно.

Ето я и самата рецепта :)

Необходими са ни:

300 гр. свинска кайма

600 гр. картофи, обелени и нарязани на малки кубчета

1 голяма глава лук, нарязана

2-3 скилидки чесън, нарязани на филийки

половин морков, настърган

около 10 лъжици доматено пюре

4-5 сушени домата, нарязани на съвсем мънички парчета

червен пипер, черен пипер, сол, чубрица

магданоз (за поръсване накрая)

За заливката: 1 разбито яйце, към което добавяме половин кофичка кис. мляко, малко сол и 2-3 с.л. брашно

Както вече споменах, смесвам всички продукти направо в намазнена с олио тава, като каймата предварително е раздробена с вилица. Наливам топла вода, която почти да покрие продуктите и прибирам в загрятата на 200 градуса фурна. Разбърквам периодично, за да нямаме прегорели картофчета. И така, докато водата почти изчезне, а картофите и лукът са напълно омекнали. Тогава равномерно разпределям приготвената предварително заливка, пъхам отново във фурната, като увеличавам градусите до 300 и чакам заливката да се зачерви приятно. Тогава поръсвам с наситнения магданоз и сервирам с кисело мляко.

По този мой лесен начин рецептата е много подходяща за приготвяне от мъже! :)