Едва ли има хора, които поне да не са чували за тъй наречения хималайски чай. Други вероятно са го опитвали и неизменно го свързват с Апартамента. Там един от първите аромати, които посрещат клиентите е кардамоновият. На мен от много време ми хвалеха този апартаментски хималайски чай, а когато го опитах установих, че от години си го приготвям вкъщи. Дори не помня вече къде за първи път срещнах идеята за масала чай, но бях много въодушевена от това да издирвам и пазарувам подправки в арабските магазинчета около Женския пазар. После си намерих специална голяма кутия за съхранение на ароматните покупки, която с гордост показвах на гостите си :)

Истината е, че има нещо специално в хималайския чай. Мен ме прави щастлива. Винаги го пия бавно, подреждайки мисли. Привечер имам повече нужда от него, вдъхновява ме, лекичко ме разбужда заради съдържащия се черен чай. В превод “масала” означава смес от подправки. Те могат да бъдат разнообразни, според предпочитанията на пиещите го. Трудно е да се даде и рецепта с количеството на всяка подправка. Доминиращ е кардамонът, силно се усеща и канелата. Аз добавям частица от ванилена шушулка за още повече сладост в аромата. Най-добре е, ако подправките са цели, а бъдат натрошени непосредствено преди приготвянето. Хималайският чай се пие подсладен, като е добре да се използва кафява захар. Медът губи свойствата си при толкова висока температура, а пък бялата захар лишава чая от допълнителното ухание и богатство на вкуса.

Ето списък с примерните подправки, които може да използвате. За количества е трудно да пиша, те май са най-ясни на снимката. Ако си нямате и електронна везна, грамажите са излишни. Разчитайте на усет, погледнете ето тази примерна рецепта с прекрасни снимки и импровизирайте, докато намерите своя вкус :)

Как се прави масала чай

1 л. вода

300 мл. прясно мляко

пръчица канела

2-3 шушулки кардамон

3-4 карамфилчета

няколко зърна черен пипер

2-3 зърна бахар

1-2 щипки семенца от копър

четвърт индийско орехче

част от ванилова шушулка (около 2 см., разполовена напречно)

малко звездовиден анасон 

джинджифил на вкус

кориандър

3 с. л. черен чай/3 филтърчета

Подправките смиламе/смачкваме, смесваме и оставаяме да престоят заедно няколко часа. Слагаме водата в тенджерка и изсипваме подправките вътре. Когато заври, добавяме черния чай, захарта и млякото. Оставяме да заври отново, махаме от огъня и запарваме няколко минути, след което прецеждаме в чаши и пием топло. Заради наличието на джинджифил, чаят има и приятен загряващ ефект, освен всички други, които изброих по-горе.

Е, да ви е сладко и сгряващо :)

Казват, че чаят, приготвен от канелени кори има ефект върху теглото. Консумирането му потиска апетита. Чувала съм, че канела се използва и при хора с високо кръвно, със стомашни проблеми, с диабет. Като изключим, че обичам канеления аромат и често го използвам в рецептите си, към лечение с тази любима  подправка не съм прибягвала. Не броим аромалампата, но там използвам етеричните масла основно с цел създаване на повече уют вкъщи, останалото е просто приятно допълнение :)

Анасон не обичам от дете – имаше едни ужасяващи хапчета за гърло, които направиха аромата непоносим за мен. През последната година започнах малко по малко да привиквам със звездовидния анасон, дори да го харесвам. Слагам по няколко звездни лъчи в масала чая, който приготвям често вкъщи.

При минусовите температури тези дни започнах да търся нови идеи за домашно приготвен чай. Няма да споменавам над 30-те вида пакетиран, който ми се намира… при цялото редуване, и тези ми поомръзнаха. Исках някаква нова комбинация от аромати, открих предложение за канела и анасон. Замених обикновения със звездовиден. Вместо с мед (поради твърде високата температура на запарката), подсладих с кафява захар, която направи аромата още по-богат. Добавих и малко лимонов сок, който пък донесе свежест. Е, аз съм много доволна от откритието на чай с канела, макар и доста специфичен в комбинация със звезден анасон и лимон.

Чай от канела и звездовиден анасон

2 ч. ч. вода

1 с. л. лимонов сок

2 с. л. кафява захар

2 филтърчета черен чай

1 звездичка звезден анасон

2 малки пръчки канела  (по около 3-4 см.)

В студената вода слагаме звездовидния анасон и канелата, както и лимоновия сок. Оставяме на слаб огън да заври, след което подслаждаме и варим около 3 минути. Директно в чаши запарваме пликчетата черен чай с готовата подправчена смес за 1-2 минути, след което консумираме горещо.

* идеята взех от тук.

Цял ден ви е дъждовно и мрачно, съвсем неподхождащо за събота? И като мен имате нужда от нещо сладко, оправящо настроението и вдъхновяващо? Аз се спрях на чаша топъл шоколад :)

Обичам тъмни шоколади, но пък не твърде горчиви. Около 60% какао в съдържанието е максимумът, който ми допада. Добре де, но пък за разнообразие реших да пия шоколада, не да го ям. Намерих много рецепти – с ядки, без ядки, с какао или с разтворени парченца шоколад. Вкъщи ми се намираха и млечен, и натурален, та адаптирах като за мен рецептата за топла наслада на Дейвид Лебовиц. Резултатът беше конкурентноспособен на топлия шоколад, който съм пила из българските виенски салони.

Ето какво ви е нужно за 2 големи или 3 малки чаши топъл шоколад:

450 мл. прясно мляко + 50 мл. вода

100 гр. натурален шоколад – натрошен на малки парченца

40 гр. млечен шоколад – също натрошен

30 мл. Калуа (по желание)

мъничка щипка сол

щипка канела

мъничка щипка лют пипер

мъничка щипка индийско орехче

сметана за украса

По-често горещият шоколад се прави с обезмаслено мляко, но тъй като никога не купувам такова, използвах пълномаслено. Разделих го на 2 равни части, като първата сложих в тенджерка на котлона, на ниска температура. В самото начало добавих нарязания/натрошен шоколад. Много е важно да се разбърква постоянно, но и да не се стигне до завиране. Когато шоколадът се е разтопил, добавяме останалото мляко и водата (ако искате по-гъсто питие, може и без нея). Добавяме и подправките, които могат да варират според предпочитанията. Отново разбъркваме постоянно, отново без завиране. Когато сместа стане сравнително еднородна, добавяме Калуа, изчакваме няколко секунди и махаме от огъня. Разливаме в чаши и сервираме шоколада горещ, украсен със сметана.

И съвсем леко предупреждавам – страшно засищащо е :)

Знам, че вече не е сезонът на смутитата. Знам, че навън е хладно, по-прилично е да публикувам няколко рецепти за топли напитки. Но пък преди няколко дни ми донесоха около килограм домашни (и мнооого ароматни) круши. Предстоят мъфини и може би пай :)

Какво е smoothie?

Смутитата (smoothies) са сравнително гъсти напитки, подобни на шейкове, които съдържат пресни плодове и зеленчуци, понякога мляко или плодови сокове, сиропи, мед, в някои случаи и кисело мляко. В някои смутитата има натрошен лед, ядки, замразени плодове, а в много редки случаи – сладолед или шоколад. Най-удобно е приготвянето да стане в блендер, но с пасатор или кухненски робот също се получава.

Ето какво ни е необходимо за “създаването” на 2 големи смутита, подходящи за закуска или засищащ десерт по всяко време на деня:

Смути с круши и мед

2 непрезрели круши

1 банан

220 мл. прясно мляко (или соево мляко с вкус на ванилия)

100 мл. нискомаслено кисело мляко

половин чаена лъжичка канела

половин чаена лъжичка настъргано индийско орехче

1 с.л. мед

Крушите и банана почистваме и нарязваме на мънички парчета (банана на шайби). Слагаме в блендера заедно с всички останали продукти и разбиваме, докато сместа стане съвсем гладка. Изсипваме във висока чаша и украсяваме с мъничко канела. Ако времето (и блендерът ни) го позволява, може предварително да замразим банана или да разбием няколко кубчета лед заедно с останалите неща.

*Рецептата е адаптирана от  http://allrecipes.com/

Събота около обед е – т.е. направо си е събота сутрин :)

Съвсем сутрешно представям една рецепта за зелен чай, както аз го приготвям и харесвам. Още като дете се влюбих в билковите запарки и чай с най-различни аромати и добавки. Което пък съвсем не значи, че не съм един голям, голям фен на кафето с мляко. И съответно – на чая с мляко. Като доста малка се отказах от захарта, защото при количествата чай, които унищожавам, щях да поглъщам килограми. Обичам да усещам аромата на чая, а млякото го прави някак по-мек. Другата положителна страна е, че добавяйки студено мляко в горещ чай, го правим подходящ за подслаждане с мед, който при високи температури губи свойствата си.

За свойствата на зеления чай се пише много – забавя стареенето, подсилва паметта, нормализира кръвното налягане, подобрява състоянието на кожата, намалява риска от ракови заболявания, и сигурно най-вълнуващото за жените – зеленият чай влияе върху метаболизма, помага за по-бързото изгаряне на калории, което пък го прави подходящ за множество диети за отслабване.

Важно е да се отбележи, че качественият зелен чай е на цели листенца. Обикновено за пликчетата (чай във филтърчета) се използват натрошени листа с по-ниско качество, което води до загуба на част от аромата. Затова – купувайте зеления чай от места, за които сте сигурни, че се съхранява както трябва и произходът е гарантиран. Аз препоръчвам да се използва насипен чай.

Най-любим ми е зеленият чай с аромат на жасмин, затова използвам него в представената рецепта. Ако вие си харесвате някой друг – пробвайте с него.

Продукти:

400 мл. вряла вода

4 гр. зелен чай с аромат на жасмин (или 2 филтърчета, препоръчвам на Акбар)

50 мл. прясно мляко

2 ч. л. мед (зависи от вкусовите редпочитания)

С водата запарваме чая за няколко минути, ако се налага прецеждаме. Добавяме прясното мляко и мед на вкус, след което се наслаждаваме на прекрасната комбинация :)

*калъфката за книжка на снимката е от уютния магазин 100 овце :)

От много време се чудя какъв да бъде първият ми пост. За времето, през което се опитвах да подкарам този блог събрах доста снимки и рецепти. Трябваше да е нещо сладко, нещо грабващо, но пък и по-традиционно. И какво по-подходящо от нещо типично нашенско – греяна ракия. И сладка, и лесна за приготвяне, и приспособима към личните предпочитания на пиещите я.

Почти всеки приготвя греяна ракия по различен начин – някои добавят само карамел или мед, други предпочитат да я освежат с плодови корички, сушени или пресни плодове, подправки… Като почитател на традиционната комбинация от канела и ябълка, ще споделя как я приготвям аз. Много подхожда за зимните вечери (дори за хора като мен, които традиционно избягват ракията), но с нея не трябва да се прекалява. Греяната ракия се пие се топла, като се внимава да не се вдишат парите ѝ.

Ето какво ни е необходимо:

Как да направим греяна ракия

2 с.л. захар

150 мл. ракия

няколко пръчици канела

половин ароматна ябълка на резени (с кората)

В джезве или малка тенджерка се загрява захарта с няколко капчици вода. Разбърква се постоянно. Когато цветът ѝ стане карамелен, се добавя малко вода, след което на тънка струйка се излива ракията. Добавят се канелата и ябълките, захлупва се и се маха от котлона точно когато започне да завира. Оставяме я няколко минути, след което я изливаме в чаши. Красиво е, когато част от подправките и плодовете останат в нея.

Наздраве!