Смята се, че тъй нареченият шиш кебап произхожда от Иран. Идеята е, че поради ограничеността на горивата, използвани за готвене, много по-лесно се е оказало изпичането на мънички парчета месо. Според друга теория, шиш кебап се е приготвял още в Древна Гърция, и това дори е упоменато в Омировите Илиада и Одисея (обелискос). Освен късчетата месо, което може да бъде от всякаква животинка, често на шишовете се изпичат и зеленчуци – лук, патладжан, тиквички, домати.

Като изключим първия ми досег с домашно (или полево) приготвените шишчета, които печахме по разни излети със семейството ми, истинската ми среща с това ястие беше в Турция, преди над 10 години. С ансамбъла, в който пеех тогава бяхме участници във фолклорен фестивал, който традиционно се провеждаше в Истанбул. Заради страх от земетресения, през въпросната година той се състоя в Анталия. Бяхме настанени в турски семейства. Нашите домакини почти не знаеха английски, ние никак не знаехме турски (аз гордо се разнасях с дебел речник, когато беше належащо показвах важната дума, около която се въртеше “разговорът”). Още тогава бях запленена от онова невероятно вкусно нещо, което приготвяха – просто “чорба”. Все си мислех тогава, че си има определени съставки и пропорции. После разбрах, че чорбата е нещо, в което слагаш най-различни налични продукти, с цел да се получи гъста супа :)

Та да се върна на шиш кебапа. Често домакините ни ни водеха вечер по заведения, за да усетим традиционната атмосфера. Поради езиковата бариера няколко пъти бяхме въвеждани директно в кухнята на ресторанта, където да си изберем храната, която да се приготви за нас. И там имаше едни огромни метални шишове, по които имаше какви ли не вкусотии – топчета от мляно месо, целите оваляни в сусам… късчета прясно агнешко или пилешко месо и кубчета апетитни зеленчуци между тях.

Стига с отстъплението. Условия за шиш кебап нямам вкъщи, затова се задоволих с приготвянето на пилешки шишчета. Всяко месце завих в парченце бекон, пилешкото месо има нужда от допълнително овкусяване. Използвах и от любимите люти чушлета, както и обикновена зелена чушка.

Ето всички продукти накуп:

2 зелени чушки

300 гр. бекон

4 люти чушлета

400 гр. пилешко филе на залчета

соев сос, черен пипер

Нарязваме месото на малки късчета, а бекона на ленти. Оставяме пилешкото накиснато в марината от черен пипер и соев сос за около час в хладилник. След това всяко парченце увиваме в бекон и забождаме на шишче. Редуваме с нарязаните на квадратчета чушки. Печем върху скара, тефлонова плоча или голям тефлонов тиган, докато месото изглежда готово от всички страни. Пилешките шишчета консумираме със свежи гарнитури и бира :)

преди

след

Казват, че чаят, приготвен от канелени кори има ефект върху теглото. Консумирането му потиска апетита. Чувала съм, че канела се използва и при хора с високо кръвно, със стомашни проблеми, с диабет. Като изключим, че обичам канеления аромат и често го използвам в рецептите си, към лечение с тази любима  подправка не съм прибягвала. Не броим аромалампата, но там използвам етеричните масла основно с цел създаване на повече уют вкъщи, останалото е просто приятно допълнение :)

Анасон не обичам от дете – имаше едни ужасяващи хапчета за гърло, които направиха аромата непоносим за мен. През последната година започнах малко по малко да привиквам със звездовидния анасон, дори да го харесвам. Слагам по няколко звездни лъчи в масала чая, който приготвям често вкъщи.

При минусовите температури тези дни започнах да търся нови идеи за домашно приготвен чай. Няма да споменавам над 30-те вида пакетиран, който ми се намира… при цялото редуване, и тези ми поомръзнаха. Исках някаква нова комбинация от аромати, открих предложение за канела и анасон. Замених обикновения със звездовиден. Вместо с мед (поради твърде високата температура на запарката), подсладих с кафява захар, която направи аромата още по-богат. Добавих и малко лимонов сок, който пък донесе свежест. Е, аз съм много доволна от откритието на чай с канела, макар и доста специфичен в комбинация със звезден анасон и лимон.

Чай от канела и звездовиден анасон

2 ч. ч. вода

1 с. л. лимонов сок

2 с. л. кафява захар

2 филтърчета черен чай

1 звездичка звезден анасон

2 малки пръчки канела  (по около 3-4 см.)

В студената вода слагаме звездовидния анасон и канелата, както и лимоновия сок. Оставяме на слаб огън да заври, след което подслаждаме и варим около 3 минути. Директно в чаши запарваме пликчетата черен чай с готовата подправчена смес за 1-2 минути, след което консумираме горещо.

* идеята взех от тук.

Пак се позабавих с писането, но покрай многото ангажименти – изпити, търсене на работа и подобни весели неща, май тези дни се храним основно със салати и разни бързи маджи, направени в гювечета. И после се оказва, че е тъмно, не могат да се направят хубави снимки… и така няма нова рецепта :)

Вчера си имахме печено пиле на грил, а като гарнитура – тахини и пресни домати (по-нататък ще споделя как приготвям този сос от сусамова паста, много любим и изключително полезен). С брат ми не можахме да изядем цялото животинче, затова реших остатъците от месото да направя на пилешка супа. Когато престои повече време и изстине, пилето на грил не е от най-вкусните неща, дори претоплено. Решихме супата да е подходяща и за пиене, т.е. важно беше да няма нито големи парчета месо (това лесно, нали обирах остатъците от пилето), нито зеленчуци на големи кубчета. Не е проблем ако имате и сурово месо, разликата е, че то се слага нарязано в студена вода, а докато започне да завира, се отделя белтък. Той се обира с решетъчна лъжица, след което се добавят и зеленчуците.

Рецепти за пилешка супа – много, много. Затова импровизирах с наличните ми продукти. Ето ги и тях:

Рецепта за пилешка супа

1.3 л. вода

около 200 гр. пилешко месо, накълцано на много ситно

1 глава лук, 1 скилидка чесън – настъргани или нарязани на много мънички парченца

2 големи картофа, настъргани

1 голям морков, също настърган

половин кофичка кисело мляко + 2 с. л. брашно

целина (ако е корен – също настъргана)

черен пипер

риган

магданоз

сол

бучица масло

В тенжера слагаме да заври водата със сол и няколко капки олио, след което добавяме наситнения лук и чесъна (по желание, но дава хубав аромат). След няколко минути изсипваме и останалите настъргани зеленчуци, оставяме да поврят похлупени на слаб огън. Ако като мен използвате месото от печено пиле – то може да се добави по-късно, след като зеленчуците са почти готови. Заедно с месото слагаме подправките, според вкуса на ядящите. По желание може да се добави и фиде. Когато продуктите уврят съвсем, което става доста бързо, на тънка струйка добавяме киселото мляко, с добре разтвореното в него брашно. Оставяме да поври 2-3 минути, след което махаме супата от котлона и добавяме нарязан пресен магданоз и бучица масло. Аз сервирах с лимонов сок и домашен пълнозърнест хляб, но може да се добави и популярната смес от оцет и чесън, спрямо предпочитанията. Така приготвената пилешка супа може да се пие или яде с лъжица, винаги достатъчно топла, че да сгрее в дни като днешния :)

Около почти ежедневните изпити се позабавих с обещаната вече на няколко човека нова публикация. Имах за довършване няколко курсови работи, а покрай тях разни знаци на съдбата ме насочиха към един стар мой блог, който трябваше да е критичен, умно написан и социално ангажиран. Е, зарязала съм го, но знаците от миналата седмица ме навеждат на мисълта, че все някога ще трябва да се погрижа и за него :)

В почивките от учене се пробвах да направя чийзкейк, ама от онези без печене. Като за първи опит стана страхотен, но доста грозничък. Затова и измислих друго сладко нещо за приготвяне, вдъхновена от Zoe и нейния Ultimate Carrot Cake. Използвах вече споменатите коледни придобивки – силиконовите форми за мъфини, защото нямах подходяща по-голяма тава. Получиха се много меки и топящи се в устата малки кексчета. Реших, че няма нужда от глазура или крем, сами по себе си са много ароматни, в никакъв случай твърде сухи. Следващия път ще пробвам и рецептата в пълнота (хм, за “грокването в пълнота” се сетих, защо ли?). В случая внесох и други промени в количеството на съставките, мънички. Получиха се точно 12 кексчета. Лесна е за приготвяне, грешки почти не могат да се допуснат, бърза рецепта за сладки неща с моркови :)

Всички знаем колко са полезни морковите, Зайко все тях хрупа. Съдържат много провитамин А – вещество, което има доказани свойства на антиоксидант и предпазва хората от злокачествени заболявания. Повече може да прочетете тук, колкото и да ми се пише днес, очакват ме около 700 страници, свързани с PR-а :)

Ароматни морковени кейкчета

2 яйца със стайна температура

220 гр. едро настъргани моркови

половин чаена чаша бяла захар

половин чаена чаша олио

4 с. л. кафява захар

семенцата от половин ванилова шушулка (половин ампула)

кората от една мандарина, фино настъргана (може и портокалова)

1 ч. ч. брашно

3 с. л. кокосови стърготини

4 с. л. стафиди

1 препълнена ч. л. бакпулвер

половин лъжичка сода

половин лъжичка канела

щипка джинджифил

щипка смлян карамфил

щипка смляно индийско орехче

Първо смесваме яйцата, олиото и двата вида захар, кората от мандарина и ванилията, след което разбъркваме добре, до разтваряне на захарта. В друг съд пресяваме брашното, заедно с останалите сухи продукти. Оставяме кокоса, стафидите и настърганите моркови за накрая. Към яйчената смес добавяме и брашното с подправките, разбъркваме внимателно, след което изсипваме вече споменатите “последни” съставки. Отново разбъркването е много леко, колкото нещата да се смесят. С лъжица разпределяме тестото по формичките за мъфини, които печем в предварително загрята на 180 градуса фурна. При мен бяха готови за около 18 минути, но в зависимост от големината на формите, това може да отнеме и повечко (или съответно по-малко). Проверете по изпитания начин с дървената клечка :)

Ако ви се занимава – направете кремчето от оригиналната рецепта, на няколко места прочетох колко били вкусни кейкчетата с него. Омажете ги целите, или пък ги разделете на блатове, които да слепите. При всички случаи изглежда вкусно :)

Все някъде назад в публикациите ми съм отбелязала какъв почитател съм на супите. Имам една много, много любима рецепта за гъбена супа, която през годините съвсем пригодих така, че да се харесва вкъщи. Може би от значение са многото аромати, които включва, но без да си кривя душата ще кажа, че по-вкусна супа от гъби съм яла единствено в една хижа на Витоша, след дълъг зимен преход. Не е ясно дали решаващи бяха качествата на самата супа, или по-важни бяха умората и премръзналото ми тогава тяло :)

Рецептата изглежда малко стряскаща на пръв поглед, но резултатът наистина си заслужава. Приготвя се сравнително бързо, може да се съхранява в хладилник до 2 дни. На готовата супа много отива лимонов сок.

Супа от гъби

Продукти:

250 гр. печурки
1.2 л. вода
1 средна глава лук
парче целина (може и листа)
1 средно голям морков
400 мл. прясно мляко
2 с. л. брашно
масло
копър
магданоз
1 дафинов лист
2 скилидки чесън
сол

Във врящата вода слагаме нарязаните на филийки гъби, настърганата целина, както и нарязания на ситно лук. Добавяме дафиновия лист, посоляваме и оставяме да ври на слаб огън. Запържваме в масло настъргания морков, след което го прибавяме към врящата супа. Отново в малко масло запържваме брашното, заедно с нарязания на много ситно чесън, добавяме прясното мляко и получената смес изсипваме в супата. Оставяме да поври до готовност на продуктите, като малко преди да махнем от огъня добавяме магданоз и копър (добре е ако са пресни, но и със сухи резултатът е добър). Накрая поръсваме  и настъргано индийско орехче (малко, защото ароматът е твърде силен).

Скоро ще продължа с идеите за вкусни изпробвани супи, а сега пожелавам хубава зимна неделя и добър апетит! :)

Ето, отминаха многото празници, първата сесия почти започна, а аз от доста време ни съм готвила, ни съм писала. Беше една приятна ваканция, близо до роднини, куче и старо вкъщи :). Сега всичко продължава по старите релси (или почти), с още повече устременост, постоянни усмивки и определено – промени. За да стана по-постоянна, по-неразпиляна, по-пътуваща, по-готвеща :)

Самоподарих си прекрасни цветни силиконови формички за мъфини, които намерих случайно в един от онези тъй наречени “немски магазини”. Оказаха се практична (и дълго мечтана) придобивка, на Бъдни вечер в тях направихме плодови желенца (вместо ошав), а сега ги изпробвах и при приготвянето на кексчета. Спрях се на портокалови – сезонът е такъв. Вместо какао или шоколад избрах за втори аромат този на червените боровинки, които се намират много лесно на щандовете за сушени плодове в по-големите магазини. За да са по-интересни мъфините, реших да ги сервирам с портокалов сироп. Тъй като са много мекички, той бързо попива и дава допълнителен аромат и вкус. Ето и самата рецепта за тези творения :)

Продукти:
3 с. л. червени боровинки
70 мл. пресен портокалов сок
150 мл. мляко
175 гр. брашно
2,5  ч. л. бакпулвер

щипка сол
6 с. л. захар
1 яйце
1 с. л. портокалови корички (настъргани или нарязани на много ситно)
60 гр. разтопено масло
За сиропа:
100 мл. портокалов сок
4 с. л. кафява захар
1 ч. л. масло

1. Първо накисваме боровинките в топла вода, а през това време започваме да забъркваме тестото. Яйцето, портокаловия сок и млякото разбъркваме със захарта, а пресятото брашно с бакпулвера и солта добавяме малко по малко към другата смес.

2. Когато тестото стане гладко, прибавяме и портокаловата кора и изцедените червени боровинки, нарязани на 2. Разбъркваме леко, а последно изливаме маслото и отново бъркаме леко, докато то се смеси с останалите продукти.

3. С лъжица разпределяме сместта равномерно във формите за мъфини, като оставяме място за бухване. Продуктите са за 12 мъфина. Печем на 190 градуса за около 15-17 минути, след което внимателно отделяме от формите и по желание сиропираме (предварително сме смесили продуктите за сиропа и те са поврели заедно 1-2 минути). Ако решите да приготвите мъфините в сочния им вариант – по-удачно е да нямат хартиени кошнички.

Кифличките с локум за мен винаги са били сладки за Великден или Коледа. Вкъщи следколедно решихме да направим някакви малки коледни сладки. Като дете много обичах точно течи плътно поръсени с пудра захар кифлички.

Оказа се, че покрай празниците родителите ми са се сдобили с хубава домашна мас и така идеята за рецепта се поизясни – или масленки, или коледно-великденските кифлички. Спряхме се на второто – заради вкусния спомен за малки сладки, в които имаше или мармалад, или орехчета с локум. И така – ето една рецепта от тефтера на мама :)

Сладки кифлички

1/2 чаша кис. мляко
1/2 чаша пудра захар + още за поръсване
1/2 разт. мас (олио)
1/2 ч. л. сода
3 яйца
брашно (при мен беше малко над половин кг.)

канела, локум, орехи, пудра захар – за пълнеж на кифличките

От всички продукти се замесва твърдо тесто и се оставя да “отпочине” около десетина минути. След това се разделя на 8 равни топки, като всяка една се разточва и нарязва на еднакви триъгълници. В дебелата част на триъгълника се слага плънка по избор (нарязани орехи със захар и канела, сладко или мармалад, парченце локум), като е важно да не е твърде много, защото при печенето може да се разтече от кифличката. Оформят се самите кифлички (с навиване на тестото). Пекат се на умерена фурна, докато станат златисти и апетитно изглеждащи. Oще горещи се подреждат и се поръсват с пудрата захар. Подходящи са както за подслаждане, така и за консумация с кафе, чай или мляко.

Приготвят ви се коледни меденки? Ето моята рецепта и за тях :)