От рождения ми ден насам постоянно ми се яде суши. Не знам дали е свързано с вкуса на нори, който обожавам (даже си завивам често шунка и разни зеленчуци в нори), или със специфичния вкус на ориза за суши. Но пък сушито и приготвянето му е добре да си останат нещо специално, някак не ми се иска да го правя през няколко дни. Затова и си измислих настоящата салата, която нарекох “суши салата” – заради наличните в нея продукти.

Има и изцяло практична страна – понякога продуктите за суши не са точно изчислени и няколко листа нори остават неизползвани. Добре е да им се измисли приложение, защото след като веднъж са отворени, трябва да бъдат консумирани. Ето ви една идея какво да направите с останалото нори. В друг случай ви се яде суши, но искате да избегнете специалното приготвяне на ориза и навиването на рулца. Тази салата се явява мързелив еквивалент на сушито. По желание може да добавите резенчета авокадо, морков, краставица. Тук съм използвала жасминов ориз, заради вкуса и слепващите му се зрънца. Продуктите са за една голяма порция.

Суши салата (салата с нори, ориз и пушена сьомга)

100 гр. ориз

1-2 кори нори

3 с. л. светъл оцет (ябълков, оризов или балсамов)

1 с. л. сол

1 с. л. захар

2 рулца от раци

пушена сьомга/друга риба

1. Измиваме и сваряваме ориза според инструкциите. Отцеждаме и го разстиламе в тава, за да се охлади.
2. От оцета, солта и захарта приготвяме дресинг, като бъркаме продължително, за да се разтворят добре (може и да се загреят)
3. Внимателно разпределяме дресинга върху ориза и омесваме леко с дървена лъжица, за да се намачкат и накъсат зрънцата.
4. Накъсваме нори на малки парченца и разбъркваме в ориза. Прехвърляме в чиния и декорираме с пушена сьомга и рулца от раци.

Съвсем набързо се отбивам тук, за да публикувам рецептата за една салата, която доста често си приготвям напоследък – салата от авокадо, домати и бяло сирене. Истината е, че в България бях пробвала авокадо, което тогава ми се видя ужасно невкусно. Може би, защото в България трудно се намира узряло авокадо, а и голяма част от хората не са наясно как изглежда то. За да проверите узрял ли е плодът, трябва при стискане да е мек, но при оглеждане на кората да не изглежда прогнил. Със сигурност може да се намери с повечко търсене в големите супермаркети.

За полезните свойства на авокадото може да се говори много. Плодът е изключително подходящ за консумиране от диабетици. Освен това, авокадото е известен антиоксидант, съдържа множество витамини, а също влия добре при очни проблеми. Има информация, че влияе добре при хормонални и психологични разстройства.

Рецепта за салата от авокадо и домати

1 авокадо

2 големи домата

100 гр. бяло сирене

балсамов оцет на вкус (става вкусно и с тъмен, и със светъл)

Измиваме, обелваме и нарязваме авокадото, нарязваме доматите, добавяме настъргано/намачканото сирене и подправяме с балсамов оцет на вкус. Може да се добавят и няколко капки зехтин или олио, но на мен ми е по-вкусно без. Също съм добавяла нарязана моцарела, която пасва на вкуса.

Ако искате да следите снимките на храна, които често публикувам в Инстаграм, може да го направите тук :)

От много време се каня да приготвя някой десерт с лавандула. В крайна сметка се спрях на лавандулово крем брюле, след преглеждането на приличен брой рецепти. Истината е, че вдъхновението за готвене с цветя се появи след Люляковата импресия на Йоана. И много дълго време се чудих дали да награбя розови цветове, да пробвам някоя рецепта с портокалов цвят, или пък с теменужки.  Е, лятото уж е тук, а лавандуловите полета са нацъфтели. Сдобих се и аз с една саксийка лавандула :)

За полезните свойства на това ароматно растение може да се говори много. Доста дълго време аз лично го свързвах със спомена за изсушените връзки, закачени между дрехите в гардероба. Едва по-късно разбрах, че лавандулата е известна със своите успокояващи свойства, помага при безсъние, главоболие и още десетки болежки. Повече информация има ето тук. Аз си държа си шишенце с етерично масло от лавандула в шкафа, комбинацията между него и лимоново масло в аромалампата ми е любима.

Крем брюле в превод означавало “горен крем”. Тъй като нямам мъничка готварска горелка, нито държах на карамеления завършек, той отсъства при мен.

Крем брюле с лавандулов цвят

2 ч. ч./500 мл. течна сметана (висока масленост)
половин супена лъжица сух цвят от лавандула (или лъжица и половина прясна)
4 жълтъка
1/3 ч. ч. захар

Продуктите са за 6 малки купички лавандулово крем брюле.

1. На много слаб огън загряваме сметаната в тенжерка, след което добавяме цвета от лавандула. Ако е пресен – нарязан на ситно. Точно преди завирането на сметана я махаме от котлона. Оставяме да постои с лавандулата около половин час.

2. В купа разбиваме до бял крем захарта и жълтъците. Прецеждаме сметаната и я добавяме към желтъците, разбъркваме много добре и разпределяме в намаслени купички. Печем на водна баня, на 150 градуса. При мен кремчетата бяха готови за около час, но след първите 40 минути е добре да се проверяват постоянно. След като са изпечени, оставяме да се охладят както са в тавата, след което прибираме в хладилник. Консумират се охладени и могат да се съхраняват до 2 дни.

 *Идеята и рецептата за крем брюле с лавандула са от тук

Шкембе чорба за вегетарианци си звучи като нещо невероятно, нали? :) Е, има една супа, приготвена от гъбите кладница, която много прилича на любимата на много българи шкембе чорба. Самите гъби кладница като текстура наподобяват късчетата месо в шкембето, а типичните за гъбите аромат и вкус липсват. Така, с подходящите подправки, можем да се доближим до вкуса на оригиналната супа, но без месото в нея :)

Попаднах на няколко различни рецепти за приготвянето на вегетарианската “шкембе чорба”, някои от тях включват предварително запържване на гъбите. Аз лично я харесвам и с просто сварена кладница, затова тук представям начина, по който аз приготвям супата. Предполагам, че гъби кладница може да намерите в Била и Пикадили.

Вегетарианска шкембе чорба

150-200 гр. гъби кладница
200 мл. прясно мляко
3 с. л. масло
3 с. л. брашно
сол, черен пипер, червен пипер

Измиваме и нарязваме кладницата на малки залчета. В тенджера загряваме 2 с. л. от маслото и запържваме за 1-2 минути брашно, разбърквайки постоянно. Добавяме 500 мл. вода и бъркаме, докато бучиците брашно изчезнат. Добавяме гъбите и оставяме да поври десетина минути. Изсипваме във врящата супа и млякото, оставяме да поври още няколко минути и остраняваме от котлона. Подправяме с черен пипер и сол на вкус.
В малка купичка разтапяме 1 с. л. масло, добавяме малко червен пипер, запържваме за няколко секунди и подправяме супата с получилата се ароматна смес.
Сервираме супата с чесън и оцет, а за любителите на много лютото – лют червен пипер. Мариновани люти чушлета също са добро допълнение към вегетарианската шкембе чорба :)

 

Вчера, разхождайки се из магазина, ненадейно попаднах на прясна пъстърва. Не бях яла от много, много време – над година. Сетих се, че скоро попаднах на много интересна рецепта за пържена риба с магданозен сос в любимата стара книга с рецепти. Грабнах пъстървата и днес я изпържих. Заедно с приготвянето на соса, отделих не повече от 25 минути. Затова и днешната ми рецепта попада в графата “мързеливи рецепти за риба” :)

Ако не сте почитатели на пържената риба, може да изпечете пъстървата във фолио на фурна. Магданозеният сос с яйца би бил еднакво подходящ и в двата случая. А рецептата е на близо 100 години! :)

Пържена пъстърва с магданозен сос

Продукти:

2 бр. цели пъстърви, почистени (около 400-500 гр.)

олио за пържене

брашно с малко сол за овалване

За соса

3 твърдо сварени яйца

голяма шепа ситно нарязан пресен магданоз

3 с. л. майонеза

половин лъжичка горчица

сол, лимонов сок

1. Измиваме почистената пъстърва и я осоляваме леко. След около половин час овалваме в брашно и пържим в силно загрято олио за няколко минути. Внимаваме да не препържим рибата.

2. Измиваме магданоза и го накълцваме на много ситно, прибавяме към него накълцаните сварени яйца, майонезата, горчицата, лимонов сок на вкус и сол. Разбъркваме добре. Сосът трябва да е гъст.

3. Гарнираме пържената пъстърва с лимон и поднасяме с магданозения сос.

В събота имах рожден ден :). Станах на цели 24, което си звучи много. Да не говорим, че числото е четно, аз не обичам четните. Все пак – пожелах си хармония и вдъхновение. За мен те са свързани с това да съм заета с правенето на любими неща, защото именно когато съм най-заета, се появяват най-много идеи :)

Този рожден ден беше първият, който не посрещнах в България. Не ми се правеше парти, затова ми хрумна просто да викна няколко приятели, за да направим и похапнем суши вкъщи. И обективно погледнато – това беше първият рожден ден, на който бях спокойна за това как се чувстват гостите, каква е музиката, достатъчно ли е и харесва ли се храната. Отпуснах се и се насладих на компанията, сушеправенето и студеното бяло вино :)

Суши

Няма да обяснявам как го приготвяхме. Само гордо ще споделя, че след още едно или две подобни събирания ще мога да преподавам уроци по сушеправене :)

Тортите…

Не исках да правя традиционна торта, пък не вървеше и да не направя никаква. Затова реших да издиря отново рецептата за морковен кейк, по която направих ароматните морковени кейкчета преди доста време. Тортата стана приказно вкусна, гостите изядоха по 2 парчета (а някои си поискаха и за вкъщи). Обещавам да я направя скоро пак, за да публикувам рецептата тук :)

Голямата изненада от празника беше тортата, която получих като подарък. След тортата с герои от League of Legends съм запалила пламъче :)
Получих торта с панди, поседнали в бамбукова гора. Украсата е тематична за събитието, а пандите са ми любими животинки. Тортата беше невероятно вкусна! (изцяло е направена от мъж)