Пикантна червена леща с куркума

Има една рецепта в блога, която вече съм изпращала десетки пъти на приятели на CoKitchen и клиенти, които са пробвали прочутата пикантната червена леща с джинджифил. Тъй като рецептата е за супа, няколко пъти я адаптирахме така, че да се превърне я в сгряваща зимна яхния, я във вкусна постна крем супа. Една от добавките, които се оказаха добро попадение във всички варианти беше кокосовото масло.

red lentils with turmeric

Тъй като преди две години, в период на интензивни тренировки, бях изключила от менюто си всякакви млечни продукти, доста поекспериментирах с различни растителни мазнини. А понеже немалка част от тях не са подходящи за термична обработка или губят свойствата си при висока температура, най-любимо допълнение към почти всички храни остана кокосовото масло. В различните му варианти с аромат и без, понякога дори го добавях в сутрешната чаша кафе. Затова и бях приятно изненадана, когато видях, че наскоро Хармоника включиха в асортимента си именно кокосово масло и гхи. А изненадата беше още по-хубава, когато се оказа, че кокосовото масло е без аромат – не всички се радват на омлет, ухаещ на кокос :)

Първото нещо, в което реших да пробвам новото кокосовото масло беше пикантната червена леща, във вариант на яхния, без животински продукти. Като част от експеримент, който цели всеки ден в менюто на CoKitchen да има по няколко ястия, приготвени изцяло с органични продукти. Конкретната леща се получава и много вкусна с гхи или ароматно кокосово масло.

Пикантна червена леща с куркума и кокосово масло

150 гр. червена леща
3 с. л. кокосово масло
250-300 г. домати от консерва
средно голяма глава лук, нарязана на ситно
1 голям морков – обелен и нарязан на кубчета
целина – прясна или суха
2 скилидки чесън
25 гр. настърган пресен джинджифил
1 с. л. къри
1 с. л. куркума (суха) или около 2 см. настърган пресен корен
0.5 ч. л. кимион
половин чаена лъжичка лют червен пипер (по желание)
щипка кориандър
магданоз/пресен кориандър за поръсване
сол

red lentils with coconut oil

Има два варианта на приготвяне на яхнията. Единият е без никакво запържване – в тенджерка слагаме да заври вода, като традиционно се използва съотношение 1 част леща към 1.5 част вода. Измиваме добре лещата и я слагаме да заври, заедно с лука, моркова, целината и джинджифила. След около 10 минути добавяме доматите и ако се налага – още вода. След още 5 минути е ред на всички подправки и чесъна, като посоляваме едва след пълното сваряване на лещата, което може да отнеме около 40 минути. Накрая добавяме кокосовото масло, доовкусяваме с подправки и сервираме с лимонов сок или ядково кисело мляко (в оригиналната рецепта – със заквасена сметана).

Вторият вариант е следният:

1. Загряваме кокосовото масло и запържваме в него лука и морковите за 5 минути. Добавяме джинджифила, смачкания чесън и червения пипер, след което разбърквайки постоянно, оставяме на огъня още 2 минути.

2. Добавяме кърито, куркумата и 4 с. л. вода, разбъркваме постоянно за около 2 минути. Добавяме измитата леща и доматите. Доливаме вода в съотношението, споменато по-горе.

3. Варим лещата на слаб огън за 30-40 минути, докато омекне съвсем. Добавяме сол и лимонов сок.

Ароматни картофи на фурна

Напоследък често ми се случва да ескпериментирам с вкусове и аромати, вероятно заради студа навън и времето, което прекарвам работейки от къщи. Покрай организацията на едно доста нетипично събитие и още няколко по-малки проекта, все пак успявам да открадна време за готвене и приятни вечери с приятели, на по чаша домашно вино. И понеже знам каква радост предизвиква дори споменаването на мавруда, който баща ми прави, спирам тук, с обещанието нататък да отделя специална публикация за него :)

пикантни картофи на фурна

Днешната рецепта е за ароматни картофи на фурна, приготвянето на които е много лесно. Картофите бяха домашно производство, на близки семейни приятели. Вдъхновението за някакъв нестандартен аромат дойде от връзка пресен розмарин и парче джинджифил, останало след приготвянето на поредната голяма доза масала чай. Е, вероятно и пътуването ми до Берлин миналата седмица има някаква вина, но и за него мисля да пиша друг път.

пикантни картофи на фурна

Пикантните печени картофи са подходящи както за гарнитура към месо, така и да се похвапват самостоятелно или с млечен сос. Друг вариант е, ако ароматите на джинджифил, розмарин, масло и черен пипер не са ви достатъчни, да добавите хумус от нахут или пък от червена леща.

Ароматни картофи на фурна

500-750 г. стари картофи, обелени
6 (или повече) стръка пресен розмарин
5 см. корен от джинджифил
50 г. краве масло (или животинска сметана)
3-4 скилидки чесън, намачкани
прясно смлян черен пипер
сол

1. Сваряваме обелените картофи в подсолена вода, в която сме добавили и половината стръкчета розмарин, както и почистения и нарязан на филийки пресен джинджифил. Картофите трябва да съвсем сварени, когато ги махаме от котлона.

2. Загряваме фурната на 200 градуса. В намаслена тавичка нареждаме на един ред добре сварените картофи, отцедени от водата. Натискаме с вилица всеки от тях така, че да се разпука.

пикантни картофи на фурна

3. В купичка разтапяме маслото, добавяме сол и намачкания чесън. Разбъркваме добре, след което с четчица (или пръсти :)) намазваме картофите обилно от всички страни. Разпределяме останалите стръкове розмарин отгоре и печем в предварително загрятата фурна 10-15 минути.

пикантни картофи на фурна

4. Сервираме картофите топли, като може отново да ги намажем с масло непосредствено преди това.

пикантни картофи на фурна

Флан с роза, джинджифил и райска ябълка

Преди десетина дни Sweet Things навърши цели 4 годинки. Нямаше време за торта, нито пък за празнуване. Ноември обикновено е зает месец, този път в рамките на две седмици се събраха OpenFest и BlagoevgradConf.

флан с роза, джинджифил и райска ябълка

Искаше ми се и в тази публикация да споделя рецепта от тези на Джулия Чайлд, но това ще остане за декември, когато планирам да отделя повече време за готвене, подготовка на вкусни коледни подаръци и изработка на домашна украса.

Днешната рецепта е импровизация. От дете обожавам райски ябълки, а в градината на вилата има няколко дръвчета. Това обикновено значи, че през зимата изведнъж се озовавам с огромно количество узрели и бързо презряващи плодове, за които трябва да измисля приложение. Тъй като райската ябълка има доста специфичен вкус сама по себе си, комбинирането ѝ с нещо друго в десерт си беше предизвикателство. В крайна сметка се спрях на флан, към който добавих розови листенца и джинджифил. Райската ябълка използвах без допълнителна обработка.

флан с роза, джинджифил и райска ябълка

Флан с роза, джинджифил и райска ябълка

0.5 л. прясно мляко със стайна температура
4 яйца със стайна температура
150 г. захар
2 с. л. сушени розови листенца
1 ч. л. пюриран пресен джинджифил
3-4 добре узрели райски ябълки

1. Загряваме млякото до завиране, като в него разтваряме захарта и добавяме джинджифила и розовите листенца. Махаме от котлона и охлаждаме до стайна температура.

флан с роза, джинджифил и райска ябълка

2. Разбиваме яйцата с миксер и ги смесваме с млякото. Разбъркваме добре и пълним подготвените съдчета за крем карамел, прецеждайки сместта.

3. Печем на водна баня в предварително загрята на 160 градуса фурна за около час. Проверяваме дали сместта се е сгъстила.

4. Оставяме кремчетата да изстинат и ги сервираме с около супена лъжица райска ябълка като декорация.

rginger and ose leaves persimmon flan

Салата от моркови с маково семе

Макар няколко рецепти да си отлежават наполовина написани като чернови в блога, все не намирам време да ги завърша. Мотивацията за това включване набързо е една прекрасна и много лесна рецепта, която си бях набелязала преди доста време – салата от моркови, овкусена с пресен джинджифил и като добавка – маково семе. Книжката, в която видях идеята препоръчвам, ако обичате да готвите с малко продукти – има страхотни рецепти.

Салата от моркови с маково семе

Важно е за салатата да се използват съвсем млади моркови, за предпочитане леко сладки. Пресният джинджифил би могъл да бъде заменен със сух, но вкусът със сигурност няма да е толкова свеж. Маковото семе няма нужда от предварителна обработка, а ако харесвате вкуса му – може да удвоите или утроите количеството :)

Салата от моркови с маково семе и джинджифил

350 г. моркови  – измити и почистени

около 2.5 см. пресен корен джинджифил

1 с. л. маково семе

сок от половин лимон

2 с. л. зехтин

1 скилидка чесън (по желание)

сол, черен пипер

1. В зехтина потапяме разполовена скилидка чесън, за да придаде лек аромат. Ако нямате против чесънът да се усеща по-осезаемо, може директно да го сложите в салатата намачкан.

2. Нарязваме на малки лентички морковите. Ако имате подходящо ренде или кухненски робот, това може да стане и доста бързо, но дори на ръка не е твърде трудоемко. Настъргваме на много ситно ренде обеления и почистен пресен джинджифил.

Салата от моркови с маково семе

3. Смесваме морковите, зехтина и джинджифила, разбъркваме добре и оставяме салатата да престои в хладилник за поне половин час, за да се смесят ароматите.

4. Овкусяваме с черен пипер, лимонов сок и сол, добавяме маковото семе и разбъркваме добре, преди да сервираме.

Салата от моркови с маково семе

Пикантна супа с леща и джинджифил

Последните седмици бяха забързани и задъхани, както се пееше в една песен от бебешките ми години. В предишната публикация споменах за новия дом, от който гледам все още заснежената Витоша сутрин. Веднага след пренасянето имаше едно набързо организирано парти, а след това и почти толкова набързо организирана конференция.

пикантна леща по индийски

От много бързане и непостоянното мартенско време, успяхме да се поразболеем. И понеже не обичам лекарствата много-много, наблегнах на люти храни – пресен чесън и лук, големи количества от любимите мариновани люти чушлета, джинджифил във всяко ястие и много чай – хималайски и от онзи загряващия, с кардамон и пресен джинджифил.

Не успях да се разболея много, явно плодовите фрешове и смутита, както и гореизброените вкустотии успяха да ме спасят от тежкия грип. Едно от основните открития обаче беше именно днешната рецепта за пикантна леща с джинджифил. Ако сте почитатели на люти храни, кърита и по-екзотични вкусове, супата със сигурност ще ви хареса :)

Пикантна супа с леща и джинджифил

150 гр. леща (в оригиналната рецепта е използвана червена, аз имах зелена наоколо)
3 с. л. зехтин
средно голяма глава лук, нарязана на ситно
1 голям морков – обелен и нарязан на кубчета
целина – прясна или суха
2 скилидки чесън
25 гр. настърган пресен джинджифил
половин чаена лъжичка лют червен пипер
1 с. л. къри
около половин литър доматен сок или 1 консерва домати, нарязани на ситно

1. Загряваме зехтина и запържваме в него лука и морковите за 5 минути. Добавяме джинджифила, смачкания чесън и червения пипер, след което разбърквайки оставяме на огъня още 2 минути.

2. Добавяме кърито и 4 с. л. вода, разбъркваме постоянно за около 2 минути. Добавяме измитата леща и доматите/доматения сок. Доливаме около 1.2 л. вода.

3. Варим лещата на слаб огън за 30-40 минути, докато омекне съвсем. Добавяме сол. Сервираме с лъжица заквасена сметана, топло.

пикантна леща по индийски

*Ето и оригиналната рецепта, която ме вдъхнови – Spiced Lentil and Ginger Soup Recipe

Чай с джинджифил и кардамон

Днес, след дълго отсъствие, ще ви говоря за чай – чай с джинджифил и кардамон. А ето и защо ме нямаше, как избрах тази рецепта измежду още десетина, които ми се иска да споделя с вас и какво се случва около мен (извън Sweet Things) напоследък.

Първо – бях си България за две седмици, в началото на ноември. Едната причина беше, че исках да посетя българския офис на компанията, в която работя. Втората причина – бях лектор на тазгодишния Open Fest. За лекцията там ще говоря повече в другия ми блог скоро.

чай с джинджифил и кардамон

Покрай многото бързане, задачи и притеснение, успях много да се разболея. Вече трета седмица се боря с един неприятен грип. Имайки предвид, че откакто живея в Холандия се разболявам единствено, когато се прибера в България, не е като да бях много подготвена да се боря с болестта. Спасението дойде от многото чайчета с мед, етерични масла и най-вече – джинджифила, който използвах за направата на няколко вида чай. Днес ще споделя за един от тях – чай с джинджифил и кардамон – изключително сгряваща и полезна напитка. По-нататък ще разкажа и за останалите вариации, една от които срещнах във Вкуснотека. Натоящата рецепта е адаптирана от тук. И само да загатна, за да задържа любопитството ви – освен за ободряване и против простуди и грип, джинджифилът е основна съставка в чайове за отслабване :)

Сгряващ чай с джинджифил и кардамон

2 ч. ч. вода

1 ч. ч. мляко

2 с. л. счукан пресен джинджифил

4 шушулки кардамон

3 ч. л. черен чай

чай с джинджифил и кардамон

1. Смесваме водата и млякото и ги оставяме да заврят (за предпочитане в тенджерка с двойно дъно).
2. Почистваме и счукваме около 2 с. л.  пресен джинджифилов корен (ако нямате, може и със сух).
3. Когато водата с млякото заври, добавяме черния чай, джинджифила и също счуканите шушулки кардамон.
4. Оставяме да поври на много слаб огън (иначе рискуваме да изкипи) около 5-6 минути, прецеждаме и подслаждаме с кафява захар. Консумираме джинджифиловия чай горещ.

 

Поздрави и бъдете здрави!

Яна

Ароматни морковени кейкчета

Около почти ежедневните изпити се позабавих с обещаната вече на няколко човека нова публикация. Имах за довършване няколко курсови работи, а покрай тях разни знаци на съдбата ме насочиха към един стар мой блог, който трябваше да е критичен, умно написан и социално ангажиран. Е, зарязала съм го, но знаците от миналата седмица ме навеждат на мисълта, че все някога ще трябва да се погрижа и за него :)

морковени кексчета

В почивките от учене се пробвах да направя чийзкейк, ама от онези без печене. Като за първи опит стана страхотен, но доста грозничък. Затова и измислих друго сладко нещо за приготвяне, вдъхновена от Zoe и нейния Ultimate Carrot Cake. Използвах вече споменатите коледни придобивки – силиконовите форми за мъфини, защото нямах подходяща по-голяма тава. Получиха се много меки и топящи се в устата малки кексчета. Реших, че няма нужда от глазура или крем, сами по себе си са много ароматни, в никакъв случай твърде сухи. Следващия път ще пробвам и рецептата в пълнота (хм, за “грокването в пълнота” се сетих, защо ли?). В случая внесох и други промени в количеството на съставките, мънички. Получиха се точно 12 кексчета. Лесна е за приготвяне, грешки почти не могат да се допуснат, бърза рецепта за сладки неща с моркови :)

Всички знаем колко са полезни морковите, Зайко все тях хрупа. Съдържат много провитамин А – вещество, което има доказани свойства на антиоксидант и предпазва хората от злокачествени заболявания. Повече може да прочетете тук, колкото и да ми се пише днес, очакват ме около 700 страници, свързани с PR-а :)

Ароматни морковени кейкчета

2 яйца със стайна температура

220 гр. едро настъргани моркови

половин чаена чаша бяла захар

половин чаена чаша олио

4 с. л. кафява захар

семенцата от половин ванилова шушулка (половин ампула)

кората от една мандарина, фино настъргана (може и портокалова)

1 ч. ч. брашно

3 с. л. кокосови стърготини

4 с. л. стафиди

1 препълнена ч. л. бакпулвер

половин лъжичка сода

половин лъжичка канела

щипка джинджифил

щипка смлян карамфил

щипка смляно индийско орехче

Първо смесваме яйцата, олиото и двата вида захар, кората от мандарина и ванилията, след което разбъркваме добре, до разтваряне на захарта. В друг съд пресяваме брашното, заедно с останалите сухи продукти. Оставяме кокоса, стафидите и настърганите моркови за накрая. Към яйчената смес добавяме и брашното с подправките, разбъркваме внимателно, след което изсипваме вече споменатите “последни” съставки. Отново разбъркването е много леко, колкото нещата да се смесят. С лъжица разпределяме тестото по формичките за мъфини, които печем в предварително загрята на 180 градуса фурна. При мен бяха готови за около 18 минути, но в зависимост от големината на формите, това може да отнеме и повечко (или съответно по-малко). Проверете по изпитания начин с дървената клечка :)

Ако ви се занимава – направете кремчето от оригиналната рецепта, на няколко места прочетох колко били вкусни кейкчетата с него. Омажете ги целите, или пък ги разделете на блатове, които да слепите. При всички случаи изглежда вкусно :)