Крем супа от карфиол и броколи с къри

Sweet Things стана на три години преди около седмица. Явно си създавам традиция около рождените дни да публикувам рецепти за супи. Когато станахме на една, разказах тук за вдъхновението си покрай Джулия Чайлд, та по този повод тогава сготвих чесновата ѝ супа. Тази година, вместо торта – рецепта за крем супа от карфиол и броколи (и няколко сирена).

В последните три години, понякога по-редовно, а понякога не, успявах да се връщам тук, за да споделям бързи и не толкова бързи рецепти. Имаше моменти, в които преглеждах календара на празниците и планирах кога и какво ще готвя, за около месец напред. После пък имаше цели месеци, в които нямах време да снимам храна или да записвам рецепти.

Поглеждам статистиките на блога – огромна част от вас все още наминават честичко тук. Съобщенията с благодарности и идеи също не спират – няма как да не съм щастлива :)

крем супа от карфиол и броколи с къри

Скоро Sweet Things ще изглежда различно – нека е изненада. Преди това, аз ще се опитам да се активизирам предколедно и да ви предложа интересни идеи за лесни сладкиши, пък и не само. Но нека всичко идва по реда си :)

Крем супа от карфиол и броколи с къри

1 голяма глава карфиол

половин (голяма) глава броколи

1 голяма глава лук

1 с. л. къри

половин чаена чаша прясно мляко

4 с. л. масло

черен пипер, сол

синьо сирене, бяло сирене, кашкавал 

1. Почистваме и нарязваме лука, карфиола и броколите на ситно. Покриваме ги с вода или пилешки бульон и варим на слаб огън, докато всички зеленчуци омекнат. Добавяме млякото.

2. След като супата заври отново, подправяме с кърито, сол на вкус, черен пипер. Добавяме маслото и махаме от котлона.

3. След като супата се похлади, пасираме. Затопляме отново и сервираме. За по-интересен вкус може да добавим едно от изброените, или произволна комбинация от тях: чеснови кротони, натрошено бяло сирене, настърган кашкавал и синьо сирене :)

Качамак

Когато събирах багажите за Холандия, едни от първите приготвени неща бяха тавите за мъфини, формите за тарталети и силиконовите форми за печене. Едно от нещата, за които се притесних, че няма да намеря тук беше качамак. Но пък и беше неприемливо да помъкна килограми от всяка храна, която имаше шанс да я няма тук.

Е, преди седмица открих в един турски магазин царевичен грис за полента. Много му се зарадвах – в България приготвях качамак винаги, когато нямах време за друго, не се намираше хляб вкъщи, или изпитвах вълчи глад за сирене и кашкавал, в хубавата им комбиция със запържено масло и червен пипер.

Предваритено си казвам – използвам готовa смес за качамак, която се вари около 10 минути. Истинският качамак се прави за повече от час от царевично брашно.

Някои хора го гарнират с пръжки или сланина, аз предпочитам само бяло сирене и кашкавал.

Продукти:

царевичен грис/качамак

натрошено сирене

настърган кашкавал

масло

червен пипер

сол

Според указанията върху опаковката сваряваме качамака до сгъстяване.

Внимателно разстиламе пласт от сместта, дебел около сантиметър, в чиния и докато е горещо, поръсваме със сирене, кашкавал и от разстопеното масло с червен пипер.

Върху този пласт правим нов, със същата големина. Получава се нещо като торта. Отгоре поръсваме пак с кашкавал, сирене и разпределяме останалото масло с пипер.

Фритата със спанак, домати и кашкавал

“It’s beyond the imagination of the menu-maker that there are people in the world who breakfast on a single egg.”

Melvin Maddocks

Не знаех какво е фритата, докато не си харесах една много цветна рецепта в последния брой на сп. Good Food. E, фритата (frittata) е италианска думичка, която се използва за омлет, в който сме сложили какви ли не работи – меса, сирена, зеленчуци, та дори паста. За аромат – разни подправки или/и билки. Както омлет, и фритата се приготвя в плосък тиган, като продуктите се смесват с още суровите и разбити яйца, за да се “вградят” в него. Испански еквивалент е тортилата, където има яйца с картофи и лук, но за нея друг път :)

Нали си имам хубави формички за мъфини, реших да не правя фритатата запържена в тиган, а да я изпека във фурна, разпределена на порции. Използвах силиконовите форми, за да е по-лесно изваждането после и за да не се налага многото мазнина. Рецептата е за 6 малки фритати (каква ли да е думата за множествено число – може би “фритатки”?), стигащи за двама човека, като се добавя гарнитура от пресни домати със сирене и босилек, или пък просто зелена салата.

Продукти:

2 с. л. зехтин

3 големи яйца

1 малка глава лук, нарязан на тънки лунички

1 голям домат

1 шепа (или около 50 гр.) спанак

3 с. л. босилек (аз използвах изсушен, но може и с пресен)

70 гр. кашкавал

черен пипер, сол

Загряваме зехтина в тиган и запържваме лука, докато поомекне. Добавяме нарязания на малки кубчета домат, от който сме отделили по-сочната част. Изсипваме почистения и нарязан спанак и босилека, бъркаме около минута внимателно, за да не разкашкаме доматите. През това време загряваме фурната на 190 градуса и в купа разбиваме яйцата, към които добавяме сол и черен пипер. Във форма за мъфини разпределяме спаначената смес, слагаме по плочица кашкавал и допълваме с разбитите яйца. В никакъв случай не натъпкваме спанака във формата, за да могат яйцата да се разпределят между него и доматите и след изпичането да дадат форма на мини-фритатите ни. Печем около 15 минути, след което внимателно изваждаме от формите и сервираме със споменатите по-горе салати. Фритатата се яде топла :)

*Идеята е от сп. Good Food

Охлювена пита с кашкавал

Хората, които ме познават, добре знаят какъв фен съм на домашно приготвения хляб. Откакто имам хлебопекарна (и откакто сдобихме всичките вкъщита с по една), много рядко купувам хлебни изделия. Често съм си мислела, че трябва да искам комисионна от Мулинекс, около десетина човека вече съм запалила да си купят от техните машини за домашен хляб :)

Истината е, че често използвам само функцията за месене на тесто, защото идеята за бързо приготвени пити, блатове за пица, милинки или просто малки хлебчета много ми допада. Вярна на себе си, давам много лесна рецепта. Идеята за нея сподели една позната във форум (благодаря, Снеж), а аз леко я промених. Тестото може да се меси на ръка, но ако разполагате с хлебопекарна, възползвайте се от нея. Ето и колко малко неща ни трябват:

1 яйце

14 гр. прясна мая (2/3 от кубчето)

500 гр. бяло брашно

15 гр. пшеничен зародиш

1 с.л. оцет

2 с.л. сол

2 с.л. захар

кашкавал

30 гр. масло + един жълтък за намазване

Маята се разтваря в 200 мл. хладка вода с щипка захар. В голяма купа се разбъркват яйцето, олиото и оцета, солта и захарта. Първата смес се прибавя към втората. Добавят се пресятото брашно и пшеничният зародиш. Тестото не трябва да е лепкаво. Меси се около 15 минути, след което се оставя да втаса (никакви отворени врати и прозорци) на стайна температура около 3 часа. След като е готово, с намазнени ръце се късат топки от тестото, които ръчно се “разточват” като правоъгълници. По цялата им дължина се нарежда кашкавал (може и сирене, а може и двете) на лентички, след което се затваря и се оформя като пуричка. Тя пък се навива като охлюв и се поставя в намазнена тава. Така правим с цялото тесто, като поставяме кравайчетата на разстояние едно от друго, защото след второто втасване ще са запълнили всичко. Tавата се покрива с кърпа и се оставя на топло място за около час. След това тестените охлюви се намазват със сместта от разтопено масло и жълтък и се прибират във фурната – първо за 15 мин. на 100 градуса, а после 20 мин. на 150 градуса. Ако се наложи, слага се фолио, за да не прегори получилата се златиста коричка.

Ако тестото се прави в хлебопекарна, смесваме всички продукти, като отдолу са течните. Там втасванията са с едно повече, но не е проблем. При оформянето и печенето всичко друо е идентично.

Питата се яде топла, докато кашкавалчето е все още разтопено вътре в охлювите :)