Яйчена салата с аншоа

В началото на седмицата, непосредствено след празниците, обещах да публикувам още идеи за това какво да направим с останалите от Великден сварени яйца. Днес успях да приготвя една салата, която си бях набелязала в прекрасната книжка на Alia с великденски рецепти. Добавих и аз нещичко, и с това сварените яйца от Великден свършиха.

яйчена салата с аншоа

Салатата с яйца и аншоа (или друг вид риба) се приготвя традиционно в Швеция. Поразгледах различни варианти, в един от които имаше добавени и сварени картофи, както и големи количества накълцан лук. Също вместо заквасена сметана може се използва част от мазнината, в която е съхранявана аншоата – обикновено ароматен зехтин, а лимонов сок продава свежест на салатата, комбиниран с ароматите на пресния копър и лук.

Каква е трайността на сварените яйца?

Преди да се захвана с приготвянето на яйчената салата с аншоа, внимателно проучих каква е трайността на сварените яйца, ако те се съхраняват в хладилник. Това, на което попаднах е, че варени яйца са годни за ядене цели 15-20 дни, ако бъдат съхранявани на хладно. За несварените яйца трайността при съхранение в хладилник е 28-30 дни. Та ако все още имате боядисани сварени яйца в хладилника, запретнете ръкави, салатата си заслужава :)

Яйчена салата с аншоа

4 твърдо сварени яйца

50 г. нарязани на дребно рибки аншоа

2 с. л. каперси, накълцани

1 с. л. нарязан на ситно червен лук

2 с. л. заквасена сметана

1 с. л. накълцан пресен копър

половин чаена чаша нарязан на ситно пресен лук (перца)

черен пипер

черен хляб или сухари за сервиране

1. Нарязваме на ситно сварените яйца и ги смесваме с останалите накълцани на ситно продукти. Заквасената сметана/зехтин от рибката се добавят накрая.

2. Разбъркваме добре салатата, подправяме с черен пипер и оставаме да отлежи за няколко часа в хладилник. Сервираме студена, върху черни хлебчета или сухари.

яйчена салата с аншоа

След Великден и Гергьовден

Първи работен ден след много празици. След прекрасно прекараното с близки хора време, се чувствам отново заредена, вдъхновена и забързана – за започна много неща, да покажа много неща, да завърша още повече :)

Тъй като тази година нямах време активно да участвам в подготвянето на трапезата за Великден, днес отново ще споделя само снимки. Толкова са цветни, че сами говорят за себе си. След последната ми публикация от дните преди Великден, тази ще е втора, съставена основно от снимки. Ако някоя от тях ви се види толкова интересна, че искате рецептата за ястието от нея, не се колебайте да ми пишете. Аз, от своя страна, ще се свържа с майсторите – баби, мама и леля, и ще си набавя рецептата, която после да споделя :)

яйца от пъдпъдък за Великден
част от пъдпъдъчите яйчица, които боядисах
ярешко, задушено с пресни билки
ярешко, задушено с пресни билки
ребърца с пресни картофи
ребърца с пресни картофи на пещ
малка част от трапезата
малка част от трапезата
ретро бухти от втория ден на Великден :)
ретро бухти от втория ден на Великден :)

В случай, че след Великден са ви останали много сварени и боядисани яйца, които се чудите какво да правите, ето една изпитана и много вкусна рецепта – Какво да правим с яйцата, останали от Великден. В следващите няколко дни ще публикувам тук още няколко подобни идеи.

А сега ви пожелавам усмихната и успешна работна седмица! :)

 

Предвеликденско

Миналогодишния Великден прекарах с едни от най-близките ми хора в Амстердам. Толкова много неща от там ми липсват, че днес за пореден път прерових снимките си. Попаднах на нещо много сладко, което така и не съм публикувала тук – шоколадова великденска украса. Въпросните гигантски яйца снимах на витрината на един магазин за шоколад в Арнем – любимо мое приказно градче в Холандия. Има и малко шоколадови зайци :)

chocolate egg

arnhem chocolate egg Easter

chocolate easter bunnies

Какво да направим с останалите след Великден яйца?

Дали някъде из публикациите съм споменавала колко не обичам да изхвърлям храна? :)

След празници като Великден и Коледа винаги остава по нещо сготвено според традицията, но поради големите количества празнични манджи – неизядено. Май не се сещам за по-добра илюстрация на този пример от хронологично най-близкия ни Великден. Много на брой разноцветни яйца, които после правим на плата, добавяме в салати или просто изяждаме с усещането за нещо вече омръзнало.

Ето една идея какво да се направи с останалите от Великден яйца, които са престояли няколко дни. Вкусът на яденето е интересен, а самото му приготвяне – много лесно.

Продукти:

4 сварени яйца

1 голяма глава лук, нарязана на полумесеци

малка консерва домати – на кубчета

масло

кашкавал

сол

черен пипер

смлян кориандър

В маслото задушаваме лука, докато омекне. Добавяме доматите от консерва и подправките, оставяме да поври няколко минути. През това време на дъното на тавичка нареждаме нарязаните на филийки с дебелина от около половин сантиметър яйца. Заливаме с доматено-лучената смес, настъргваме кашкавал отгоре и печем около 20 минути на 200 градуса. Заради наличието на масло ястието се консумира топло. По желание може да поръсим с магданоз преди сервиране.


Великденски козуначета

Съвсем наближава Великден, а освен с шарените яйца, твърдите курабийки със захар и форма на заек, зелената салата и агнешкото, този празник се свързва неизменно с козунак. Пред кварталните пекарни се образуват опашки, хората си поръчват от сладките неща със стафиди и какво ли още не предварително. Списъци с чакащи за козунак – типично за нашите географски ширини :)

Още преди години реших да пробвам да направя домашен козунак, но не ми се месеше на ръка и използвах опцията домашната хлебопекарна да свърши това. Харесах рецепта, машината ми направи тестото, а аз го сплетох и изпекох в тава във фурната, за да не прилича просто на хляб-тухла. Получи се доста добре, но се замислих какво винаги не ми е харесвало в козунаците – хубави са, когато са пресни. После стават сухи, а ако ги запазим от това – просто не са толкова лекички и трябва да се измислят рецепти за претворяването им в разни други сладки неща. Реших да пробвам да избегна изсъхването, като направя не един голям козунак, който да се реже, а много на брой мънички. Правилната им форма се получи, като използвах тава за мъфини. Пробвах 2 варианта – в силиконови форми и в метални, като във втората тава самите козуначета сложих в хартиени кошнички. Определено по-добър беше резултатът при козуначетата от силиконовата форма.

Рецепта за козуначета

4 яйца със стайна температура

250 мл. прясно мляко

180 гр. захар

80 гр. разтопено масло

около 850 гр. бяло брашно

17 гр. прясна мая

2 с. л. настъргана лимонова кора

1 ампула ванилия

50 гр. стафиди (накиснати в ром)

1 жълтък за намазване

За пълнежа от маково семе:

50 гр. маково семе

50 гр. пудра захар

3 с. л. прясно мляко

1 с. л. олио

2 с. л. лимонова кора

Първо разтваряме маята в хладкото мляко, заедно с лъжица захар. В друг съд разбиваме добре яйцата и останалата захар, добавяйки лимоновите корички и маслото. Когато сместта е гладка, добавяме и млечната с мая. В голяма купа пресяваме брашното, правим кладенче и изсипваме течностите. Внимателно размесваме, докато се получи тесто без бучки. Добавяме стафидите и пак месим. Ако лепне – още брашно. Намазваме тестото с масло, покриваме с кърпа и оставяме на топло, докато удвои обема си. През това време приготвяме “плънката”, която е по желание. Към маковото семе добавяме всички останали продукти и размесваме добре.

След като тестото ни е втасало, с намазнени ръце късаме еднакви топчици от него, които да поставим в мъфинските форми. Има се предвид, че след още едно втасване всяко козуначе ще стане двойно по-голямо, т.е. – оставя се пространство за растеж. При оформянето на всяко се прибавя по малко от сместа с маково семе, като се внимава да остане навътре в тестото. Аз първо направих пурички, които след това навих на спирали.

След като козуначетата са в тавите, оставяме да втасат още веднъж. После намазваме с разбит жълтък и печем на 150 градуса, докато се получи приятен козуначен загар. По желание върху жълтъка може да се поръси кристална захар, аз избегнах умишлено. След изпичането оставяме за няколко минути в отворена фурна, след което отделяме от формите и слагаме върху скара, за да изстинат.

Сладки кифлички (от тефтера на мама)

Кифличките с локум за мен винаги са били сладки за Великден или Коледа. Вкъщи следколедно решихме да направим някакви малки коледни сладки. Като дете много обичах точно течи плътно поръсени с пудра захар кифлички.

Оказа се, че покрай празниците родителите ми са се сдобили с хубава домашна мас и така идеята за рецепта се поизясни – или масленки, или коледно-великденските кифлички. Спряхме се на второто – заради вкусния спомен за малки сладки, в които имаше или мармалад, или орехчета с локум. И така – ето една рецепта от тефтера на мама :)

сладки кифлички

Сладки кифлички

1/2 чаша кис. мляко
1/2 чаша пудра захар + още за поръсване
1/2 разт. мас (олио)
1/2 ч. л. сода
3 яйца
брашно (при мен беше малко над половин кг.)

канела, локум, орехи, пудра захар – за пълнеж на кифличките

От всички продукти се замесва твърдо тесто и се оставя да “отпочине” около десетина минути. След това се разделя на 8 равни топки, като всяка една се разточва и нарязва на еднакви триъгълници. В дебелата част на триъгълника се слага плънка по избор (нарязани орехи със захар и канела, сладко или мармалад, парченце локум), като е важно да не е твърде много, защото при печенето може да се разтече от кифличката. Оформят се самите кифлички (с навиване на тестото). Пекат се на умерена фурна, докато станат златисти и апетитно изглеждащи. Oще горещи се подреждат и се поръсват с пудрата захар. Подходящи са както за подслаждане, така и за консумация с кафе, чай или мляко.

сладки кифлички с локум

Приготвят ви се коледни меденки? Ето моята рецепта и за тях :)