Ароматна доматена супа с ориз и поширани яйца

Когато бяхме мънички, мама често ни готвеше една много любима супа с домати и грис. Беше много ароматна, лека и вкусна. Предполагам, че най-ценното в нея е, че е изключително лесна за приготвяне.
Както и да е, не за тази супа искам да ви разказвам днес. Просто тя беше вдъхновение за доматената супа с ориз, към която реших да добавя и поширани яйца. Знам, че за много хора думичката “поширани” звучи твърде превъзнесено, но пък просто “варени яйца” не звучи достатъчно описателно за дадения случай :)

Защо доматена супа с ориз? Ами предишната вечер сготвих ризото с пилешко, за което ще пиша скоро, та от него ми остана сварен неовкусен ориз. А нали не обичам да изхвърлям храна… На вратичката на хладилника от известно време стоеше и чакаше една кутия с доматен сок, а случаят ми се видя удачен да използвам и част от нея. Всичко до момента добре, но само домати и ориз – нито достатъчно богато на аромати, нито достатъчно засищащо. Та ми хрумна да буфна и яйца, по технологията, по която се приготвят яйцата по панагюрски, но директно във врящата супа. Получи се вкусна, евтина и определено оригинална супа :)

Продукти:

130 гр. сварен ориз

500 мл. доматен сок

500 мл. вода

3 с. л. зехтин

3 големи скилидки чесън

3 яйца

сол, черен пипер, босилек

1. Почистваме и нарязваме чесъна на много ситно. Запържваме няколко секунди в зехтина, след което добавяме доматения сок, водата и ориза. Подправяме със сол, черен пипер и босилек и оставяме да поври 2-3 минути.
2. В три отделни купички чупим по едно яйце, като внимаваме да не се спукат жълтъците. Изсипваме едно по едно, в рамките на няколко секунди, във врящата супа. Изчакваме да се “забулят добре” – около минута и половина, и махаме супата от котлона. Поднасяме доматената супа веднага, гарнирана с резенчета лимон. Ако имаме пресен босилек, би било прекрасно да поръсим малко, непосредствено преди сервирането.

Добър апетит! :)

Свинско с картофи

Зимата е време, съвсем подходящо за консумация на свинско месо. Около Коледа споделих рецептата ми за свинско с праз, която за този сезон се оказа една от най-посещаваните в блога. А днес, преди още да е започнало да се затопля, искам да споделя една изпитана рецепта за свинско с картофи, направено като яхния от бабините :)

Както и преди съм споделяла, не обичам мазно свинско месо. Това е причината да използвам почистените от мазнини късчета, за приготвянето на които използвам малко зехтин или олио.  Надвямам се, че моите по-ограничени на мазнина рецепти ви допадат. Пък ако сготвите яхнията, ще се радвам да споделете по-долу дали ви е харесала :)

Свинско месо с картофи (яхния)

Продукти:

350 гр. свинско месо на късчета

1 голяма глава лук, почистена и нарязана

5 големи картофа

3 с. л. олио

800 мл. вода

4 с. л. доматено пюре

сол, черен пипер, червен пипер

чубрица

дафинов лист – 1 бр.

пресен магданоз

2 ск. чесън, нарязани на ситно

1. В олиото запържваме свинското месо. Махаме го от тенжерата, оставяме го настрани, и в нея запържваме/задушаваме лука и картофите.

2. Когато зеленчуците поомекнат, връщаме при тях свинското, наливаме водата и подправяме с доматеното пюре, чубрицата, дафиновия лист, сол, червен и черен пипер. Когато картофите и месото омекнат съвсем (след около 20-30 минути), махаме от котлона.

3. Подправяме с нарязаните на ситно магданоз и чесън и сервираме.

Домашни шоколадови бонбони

Ядяха ми се домашни шоколадови бонбони. Реших да са във формата на сърца. Днес празнуват влюбените (принципно е хубаво всеки ден да си го чувствате като празник, ако наистина сте влюбени). Както и да е, по цял свят има сърчица навсякъде. Аз просто ще покажа моя десерт за вечерта. Както много пъти съм казвала, нищо шоколадово не може да е лошо :)

Обичам натурален шоколад. Всякакъв шоколад обичам, всъщност. Личи си по шоколадовите ми рецепти. Натуралният шоколад не трябва да е твърде горчив, около 60% какао в съдържанието са добре (като за моя вкус само, иначе и повече са добре :)). Обожавам розов грейпфрут, повече даже от шоколада. Хрумна ми обаче да ги съчетая – леко нагарчащ шоколад и леко нагарчащата ароматна кора на грейпфрут. Получи се нещо много вкусно, даже ми направиха комплимент, че били по-добри от едни белгийски трюфели, които унищожихме тази седмица :)

Има нещо важно, което трябва да споделя за тези домашни шоколадови бонбони – имат топящ се в устата нежен пълнеж. Използвах шоколадов ганаш, който се втвърди достатъчно. Идея как да си направя шоколадови бонбони видях в блога на Йоли. Направих ганаша с пропорциите от рецептата за шоколадови трюфели и вътре настъргах кора от грейпфрут.

Домашни шоколадови бонбони с грейпфрут

Продукти:

200 гр. натурален шоколад, начупен и разделен на 2 части по 100 гр.

70 мл. течна сметана

кората от 3/4 грейпфрут (може и цял, но ароматът ще е много наситен)

Колко мъничко продукти, нали? :)
Важно е да имате силиконови или хартиени формички, които да използвате, за да направите основата на бонбона, както добре е показала Йоли. Също ви трябва дебела четка за рисуване.

1. Разтапяме на водна баня (в неметален съд) половината шоколад, бъркаме, докато стане съвсем гладък. Продължаваме да държим съда, в който е в топла вода, докато с четчицата взимаме от шоколада и обилно мажем по всичките стени на формичката. Така, когато изстине, ще имаме готова кошничка/формичка по избор. Когато първият пласт шоколад се втвърди, повтаряме процедурата. Оставяме настрани, за да се втвърдят кошничките.

2. В мъничък съд с дебело дъно загряваме сметаната до кипване, махаме от котлона и изсипваме натрошената втора половина от шоколада. Бъркаме постоянно, докато се разстопи съвсем. Охлаждаме леко и добавяме настърганата на съвсем ситно кора от грейпфрут. Бъркаме от време на време, докато сместа се охлади. Тогава я разпределяме по кошничките, които все още не сме отделили от формите. Така бонбоните ни ще станат по-здрави.

3. Прибираме в найлон формите и ги оставяме за няколко часа в хладилник. След това отстранявамe силиконовите/хартиените форми и консумираме с наслада :)

 

Как да си направим домашна пица

Знаете ли кое е най-хубавото нещо на домашната пица? Сами си избираме всеки продукт, неговото количество, дебелината на блата и колко да я препечем. Все неща, които са трудно достижими, ако си падаме по замразени пици, или пък такива на парче :)

Обожавам домашна пица, особено след като си купих специална тава, в която да я приготвям. Тавата е много тъничка, цялата е на дупки.  Доколкото знам, традиционната пица се пече в силно загрята пещ, само за няколко минути, върху специална плоча. Също съм чувала за решетки за печене. Не мога да дам повече подробности, защото никога не съм използвала.

И преди съм споменавала, че имам домашна хлебопекарна и често я използвам, за да “меся” тестото за различни вкусотии. Такъв беше и случаят с настоящата пица – омесих си тесто в хлебопекарната, получи се 750 гр. Разделих го на 2 части, едната половина прибрах за приготвяне на пърленки по-късно. Другата част разточих и много добре опънах по тавата. Загрях фурната на максималната температура, защото за мен това е едно от най-важните условия за вкусна домашна пица.

Домашна пица

Продукти:

около 300 гр. готово тесто за пица

1 голяма глава лук

3 с. л. масло

5 с. л. царевица от консерва

4 с. л. доматено пюре

100 гр. шунка/колбас

около 120 гр. настърган кашкавал

кисели краставички, гъби (по избор)

босилек, риган, сол

1. Разточваме тестото и го изпъваме върху/в тавата за пица. Намазваме добре с доматеното пюре, поръсваме с босилек и риган и прибираме в загрятата на 250 градуса (при мен това е максимумът) фурна. Запичаме около 4 минути.
2. В маслото запържваме нарязания на лунички лук за няколко минути. След като изкараме от фурната блата с домати и подправки, разстиламе лука и царевицата. Прибираме във фурната за още няколко минути.

3. Нарязваме колбаса, аз реших да е във формата на сърчица и използвах метални формички за курабийки. Настъргваме кашкавала.

4. За последен път изваждаме пицата от фурната, слагаме кашкавала, а върху него нареждаме шунката.

Прибираме във фурната и изваждаме пицата след няколко минути, когато кашкавалът е приятно разтечен, а шунката – запечена. Разрязваме и хапваме веднага :)

Забележки: Продуктите, които използваме за направата на домашна пица могат да бъдат заменени с други. Ужасно вкусна става с пилешко месо (имам си една моя рецепта за Градинарска пица, за която ще пиша по-нататък). Може да използвате и кисели краставички, гъби, дори грах. Може да замените шунката с друго месо или колбас. Основно правило за вкусната пица е бързото печене в силно загрята фурна. Ако пък използвате твърди зеленчуци/кайма, може предварително леко да ги запържите.
По принцип кашкавалът се слага върху всички останали продукти, но тук исках да подчертая и запазя формата на сърчицата от шунка.

Ето тази мъничка пица направих с част от останалото тесто :)

Тарта с круши и яйчен ликьор Адвокат

Спомняте ли си, че за първи път споменах яйчния ликьор Адвокат в рецептата за шоколадов мус? Е, вкъщи ми се намираше още от ликьора, а в едно холандско списание за торти, тарти и подобни вкустотии ме грабна рецептата за тарта от круши, бяло вино и ликьор. Поизмених я порядъчно, запретнах ръкави и отделих един следобед, за да сготвя странно звучащия десерт.
Получи се нещо много интересно, подходящо за още импровизации. Наличието на бяло вино и ликьор го правят десерт “за възрастни”. От друга страна – 14ти февруари е почти тук – десертът е изключително подходящ за споделяне с любимия човек. Всъщност, тартата е толкова голяма, че може да я приготвите и за специално парти или вечеря за повече хора.

Промените, които направих в оригиналната рецепта не са малко. Първо – замених филираните бадеми с бадемово брашно, но от тъмното, което се прави от несмлени бадеми. Така основата за тартата стана много приятно хрупкава. Намалих малко и количеството на сметаната, която покрива крушевото желе (или по-скоро крем). Вместо начупен карамел, върху Адвоката, явяващ се последен слой на сладкиша, поръсих натрошени бисквитки, приготвени като за чийзкейк. И хората вкъщи, и гостите харесаха сладкиша. Особено сполучлива беше идеята да го сервирам с неподсладен турски чай, по който много се запалих напоследък.

Тарта с круши и яйчен ликьор Адвокат

Продукти:

1 жълтък

100 гр. меко масло

100 гр. + 3 с. л. захар

150 гр. брашно

40 гр. бадемово брашно

1 препълнена ч. л. бакпулвер

3 меки круши, около 600 гр.

3 с. л. лимонов сок

1 ч. л. ванилова есенция

220 мл. бяло вино (използвах Шардоне и се получи много добре)

1 пакет ванилов пудинг (за 500 мл. мляко)

250 мл. сметана + пакетче фикс за сметана

около 120 мл. ликьор Адвокат

2 начупени бисквити за поръсване

1. Трябва ни форма с остраняващи се стени и диаметър около 25 см. Добре я намазняваме и набрашняваме. С миксер разбиваме на крем маслото, ванилията, захарта и жълтъка. Добавяме пресятото брашно с бакпулвера и бадемовото брашно. Разбъркваме много добре. Разпределяме във формата и печем в предварително загрята фурна около 20 минути на 175 градуса.

2. Обелваме, почистваме и нарязваме крушите на кубчета, след което заливаме с лимоновия сок. Загряваме виното, което сме смесили с 200 мл. вода, и когато заври – добавяме крушите. Варим 7 минути. След това прецеждаме и отделяме крушите настрани. В 6 с. л. вода разтваряме пудинга. Изсипваме във врящата винена смес при непрестанно бъркане, варим около минута и махаме от котлона. Добавяме кубчетата круша и разбъркваме добре.

3. Оставяме изпечения блат да се охлади леко. Отгоре разпределяме пудинга с парченца круша и оставяме около час на хладно, за да се стегне. Когато е готов, махаме страните на формата за печене.

4. Разбиваме сметаната заедно с фикса и 3 с. л. захар. Разпределяме върху тартата, като с лъжица оформяме леки вдлъбнатини. Прибираме в хладилник за половин час, след което посипваме с яйчния ликьор.Най-накрая слагаме и натрошени бисквити.

Добре е тартата да се консумира в рамките на максимум 2 дни.

 

*Идеята за тази рецепта, както и онази за ягодовия сладкиш с кокос, са взети от сп. Koken & genieten: Heerlijke taarten 7

Маршмелоус с шоколад и малки захарни сърчица

Остава малко повече от седмица до Свети Валентин и вече навсякъде е пълно със сърчица – плюшени, захарни, дървени, гушнати, с оченца, краченца и нослета.
За първи път аз чух, че това е празникът на влюбените, когато бях на 6 години – още в детската градина. Тогава бях убедена, че съм влюбена в едно русо и синеоко момче от долната група. За да не разберат нашите, се скрих под леглото с лист хартия и молив и се опитах да нарисувам сърчице, до което да си запиша датата, за да не я забравям по-нататък. Видя ми се изключително важна. Формата на сърчицето на се получи, та се наложи да използвам за шаблон една синя пластмасова формичка за сладки :)

През всичките години до днес не съм забравяла датата, макар и често да съм се ядосвала на грозничките китайски плюшки по магазините и хората, които истерично обикалят за тях. В крайна сметка важното за един празник е го усещаме вътре в нас като такъв, независимо дали половинките ще ни подарят от розите на четворна цена или пеещо плюшено сърце.

Тази година реших и аз да наготвя и наснимам разни сърцати храни още в началото на февруари. И тук нямам предвид пилешки сърца. Планирала съм да пиша за няколко вида красиви и вкусни къпкейкчета, няколко трикчета за създаване на оригинална украса, както и няколко идеи за домашно приготвени вкусни подаръци.

Ако често обикаляте из разни кулинарни блогове, или пък обичате да разглеждате изкусителни снимки на странни храни, сигурно сте попадали на маршмелоус с глазура, или пък на клечка и с очи. В блога на Ирина отскоро има Къпкейкс на клечка, които ми бяха вдъхновение.  Реших да набуча на шишчета маршмелоус и да им сложа шоколадова глазура. Докато е още мекичка, да налепя със страхотните захарни сърчица, които си намерих в местния хипермаркет. За разлика от повечето захарни украси – те даже за вкусни :)

Маршмелоус на клечка и с шоколадова глазура е едно подходящо “нещо” за партита, вкъщи аз приготвих само 7. Импровизирайте много, резултатът няма как да е лош.

Продуктите са следните: за 7 маршмелоусчета ми бяха необходими около 40 гр. шоколад, разстопен на водна баня, 4 с. л. захарни сърчица за овалване, 7 шишчета.

Набучваме маршмелоусите на шишче, потапяме в леко изстиналия шоколад частта, която искаме да има глазура, след което овалваме в сърчицата (могат да бъдат заменени с каквото решим – кокос, ядки, захарни елхички). Поставяме шишчета в чаша, докато шоколадът се втвърди.

маршмелоус с шоколад