Печени пилешки бутчета

Пак ще напиша рецепта за пилешки бутчета. Много пъти съм споменавала колко обичам пилешко месо. Това е и причината рецептите с пилешко да преобладават в блога – най-често то присъства на трапезата ни. Вероятно непосредствено след него се нареждат свинските пържолки (често мариновани в нещо различно, обичаме разнообразието) и ястията, приготвени с кайма. За мариноването на пържоли предвиждам един много специален пост, но малко по-нататък. Тази година и аз съм обзета от треската за готвене на неща със сърчица (и вино). Така де, някои си празнуваме и двата празника на 14-ти февруари :)

Ако помните, за пилешки бутчета ви писах и преди. За днешната рецепта също се вдъхнових от някъде – от прекрасния блог smitten kitchen. Рецептата е озаглавена Buttermilk Roast Chicken. Ако следите кулинарни блогове на английски език, вероятно сте попадали на съставката “buttermilk“. Това в буквален превод е мътеница. Мътеницата пък какво е, има много спорове. След доста четене, аз съм най-склонна да приема, че е точно тази течност, която остава след избиването на маслото от прясно мляко/сметана.


Ето и как се прави най-лесно нещо подобно на buttermilk/мътеница – на дъното на чаена чаша слагате 1 с. л. оцет (за предпочитане ябълков). Чашата се допълва с прясно мляко. Изчаква се 5 минути и е готово за използване.

Рецепта за печени пилешки бутчета

Продукти:

7 пилешки бутчета (около 750 гр.)

чаша и половина мътеница

4 скил. чесън, обелени и смачкани

1 ч. л. сол (препълнена)

1 ч. л. захар (също препълнена)

1 с. л. паприка/червен пипер + допълнително за поръсване

черен пипер (по възможност тъкмо смлян)

няколко лъжици зехтин

още сол – смляна морска или хималайска, с която поръсваме при поднасяне

Първо си приготвяме мътеницата, към която добавяме солта, захарта, червения пипер, черен пипер на вкус, смачкания чесън. Разбъркваме добре и потапяме вътре бутчетата. Удобно е всичко това да е в голяма кутия, която да затворим плътно и да приберем в хладилника. Оставяме така поне за 2 часа, но най-добре за денонощие. Така пишеше в препоръките към рецептата, аз оставих бутчетата в маринатата около 15 часа и се получиха страхотни. Определено ще пробвам и с повече време, но в случая нямахме търпение.
След като бутчетата са престояли в маринатата, изваждаме ги и подреждаме в тавичка. Поръсваме с червен пипер всяко от тях, оливаме ги с малко зехтин и печем в предварително загрята на 220 градуса фурна.

Около 30-35 минути при мен бяха достатъчни. Пилешките бутчета се сервират веднага, поръсени със сол, а гарнитурата може да е нещо с картофи, или както при мен – задушени броколи с масло и чесън на прах.

 

 *Рецептата е адаптирана от smitten kitchen

Кехлибарен чай от лимон и мед

Гледам снимки от снежна България. Студено, мразовито, затрупано? Тук дори грее слънчице от време на време, може би няма да си имаме сняг. Аз и не обичам, трябва да се кача на сноуборд в някой момент и тогава сигурно ще е различно :)
Реших да ви споделя едно прекрасно скорошно откритие – рецепта за домашно приготвен чай от лимони и мед. Да, само от лимони и пчелен мед, и гореща вода – нищо повече :)

чай от лимон и мед

Освен, че сезонът е тъкмо за чайче, по този начин може да намерите приложение винаги, когато ви останат неизползвани нарязани лимони. На мен лично ми се случваше често да изхвърлям някоя съвсем забравена в хладилника половинка от лимон (след съсухрянето ѝ, разбира се :)).  Аз съм от хората, които никак не обичат да изхвърлят храна, затова и (почти) не допускам да се развали. Това понякога води до измислянето на рецепти само с налични продукти. А често, както в случая с останалите великденски яйца, търся съвет от мама, и резултатите са задължително вкусни.

чай от лимон и мед

Днешната основа за чай от лимон и мед е много популярна в азиатските държави. Според авторката на блога, в който видях идеята, в специализирани магазини дори може да се намери готовата “смес”. Аз няколко пъти пробвах да сложа в каната с чай и няколко стръкчета мента, по примера на рецептата за чай от прясна мента с мед. Получава се много вкусно, но все пак, особено ако сте фенове на свежите и леко горчиви вкусове, насладете се на чая първо без мента.

За да си приготвите основата за чай от лимони и мед са необходими следните неща:

няколко лимона (измити и нарязани на шайби)

пчелен мед (за предпочитане течен)

буркан, който се затваря плътно

Добре измитите лимони се подсушават и нарязват на шайби, а всяка шайба се разполовява. Изсипват се в буркана, а отгоре се поливат с мед (толкова, че да се покрият). Бурканът се затваря и се прибира в хладилник. След около 1 денонощие лимоните ни вече са пуснали достатъчно от сока и аромата си, а ние можем да си приготвим вкусен чай само с няколко лъжичи от медената смес, към които добавяме топла вода.

чай от лимон и мед

За да поддържаме буркана с кехлибарен цвят винаги пълен, просто от време на време го допълваме с нови лимонови резени и още мед.

Пожелавам на всички читатели да бъдат здрави, а чайчета като това да пият само за удоволствие :)

От старите готварски книги

Няколко пъти вече споменавам, че имам една мнооого стара готварска книга. Спомняте ли си Медовата торта? Рецептата за нея взех именно от там :)

Корицата, или поне остатък от нея

Въпросната книжка е останала от прабаба ми (всъщност има няколко подобни), но в Холандия си взех само една. Много е разпадаща се, а по корицата й се виждат следи от чаши, капки, драскотини с молив. Аз си намерих няколко интересни неща, които искам да споделя с вас, надявам се да ви развеселят толкова, колкото мен :)

Тук се вижда годината на издаване – 1928

Aко сте пропуснали… нали? :)

На мен на погребение ми прилича…

Реклама от 1928 година

Правилно таргетирана публика, дизайнерско оформление… :)

И паста за зъби

И една притурка – от библиотека “Избрани съчинения”

Ако ви допадат, ще има и още :)

Супа топчета

Както писах преди време в рецептата за пилешка супа, и класическа рецепта за супа топчета май не съществува – само много варианти за приготвянето ѝ. Аз лично предпочитам точно супата топчета да не е бистра, а леко застроена. И да има пресен магданоз, разни други подправки… да е ароматна.
Това, което обикновено не ми харесва в супата топчета, която се предлага по заведенията е, че самите топчета не са подправени. Когато в каймата не се сложи малко ориз, подправки и лук, месото остава безвкусно. И хубавата кайма да придава на самия бульон прекрасен аромат, то често топчетата биват отделени от супата “за да не развалят вкуса”. Така поне правехме като деца ние с брат ми, когато не бяхме доволни от купешката супа топчета :)

Проверявайки в какви други варианти се предлага тази супа по света, попаднах на ей тази прекрасна рецепта за пасирани зеленчуци с топчета от кайма. Изглежда страхотно, слагам я в списъка с рецепти за приготвяне. Ако някой я направи преди мен, нека сподели резултатите, бих се радвала :)

Стига с отклоненията, ето я рецептата за супа топчета, която приготвям аз. Всичко е импровизация, а подправките са тези, които най-често използваме в супички в България (или поне в моето семейство е така).

Продукти:

250 гр. кайма смес

1 голяма глава лук

1 морков

4 средно големи картофа

2 с. л. ориз

6 с. л. брашно

5 с. л. кисело мляко

сол, чубрица, черен пипер, бял риган, целина, пресен магданоз

В голяма купа смесваме каймата, 1/3 от лука (настърган или нарязан на много ситно), измития ориз, сол, чубрица и черен пипер. Омесваме добре каймата. Оформяме малки топчета за супата и ги овалваме леко в брашно (за да са по-устойчиви). В 1.4 л. подсолена вряща вода изсипваме останалия лук и морковите, нарязани на малки кубчета. Умишлено не добавям мазнина, тъй като каймата, която използвам е смес и отделя достатъчно. След няколко минути внимателно слагаме топчетата от кайма да врят. След още няколко минути добавяме нарязаните на кубчета картофи. Похлупваме и оставяме на слаб огън около 20 минути. Пробваме дали топчетата и зеленчуците са уврели. Ако да – подправяме на вкус. С останалото ни от овалването на топчетата брашно и киселото мляко правим кашичка-застройка, която на тънка струйка изсипваме в супата. Оставяме да поври още 3-4 минути, след което махаме от огъня и подправяме с пресен магданоз. Супата се консумира топла и може да изтрае в хладилника до 2-3 дни.

Мекички мъфини с какао

Знаем си, че мъфините и къпкейкчетата са нещо изключително важно за функционирането на модерното общество. Изпитаните и добри рецепти за мъфини пък са цяло съкровище, особено при голямото налично разнообразие из онлайн рецептурниците.

Моите най-любими мъфини са браунитата с орехи, за които съм писала, както и едни мъфини с цитруси, които винаги биват изядени, преди да мога да ги снимам :). От многото рецепти, които съм изпробвала до момента, тези са най-сполучливи. Така беше до онзи ден, когато реших да приготвя едни мъфини по рецепта от сп. Good Food, последния прекрасен брой от изминалата година. Специално ми го изпратиха от България (добре де, календарът със снимки на вкусотии имаше значение) :)

Хубавото на тези мъфини е, че приличат на сладкишчета, толкова са меки и нежни като текстура. Напомнят на онези, приготвени от готова смес за кексчета и мъфини, но сме си ги приготвили вкъщи, сравнително бързо и с продукти, които обикновено са ни налични.

Продукти:

50 гр. качествено неподсладено какао на прах (както и преди, ще препоръчам какаото от Малкото златно магазинче)

2 големи яйца (на стайна температура)

1 пакетче ванилена захар

175 гр. брашно

половин лъжичка сол

половин лъжичка сода

225 гр. захар

175 гр. меко масло

В 175 мл. вряла вода разтваряме какаото. Изчакваме сместа да достигне стайна температура. Смесваме содата, яйцата, солта, захарта и брашното и разбиваме на ниска степен с мискер за около 30 секунди. Добавяме маслото и 1/3 от какаовата смес. Разбиваме известно време на ниска степен, след което увеличаваме и разбиваме още около минута. Останалата какаова смес се добавя на 2 части, като се разбива 30 секунди след всяка. С шпатулка се обират страните и дъното на купата, разбива се за още малко и сместа се разпределя в тава за мъфини, в която предварително са поставени хартиени кошнички. При тавата с 12 гнезда при мен сместа стигна за 18 мъфина. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна за 20 минути. Остраняват се от тавата след като изстинат. При желание може да им се сложи глазура (каквато е оригиналната рецепта от сп. Good Food за т. нар. Капкейк “Съблазън”)

*Рецептата е от брой 53/2011 на сп. Good Food

Печена скумрия с бамя

В началото на декември миналата година си бях направила списък с рецептите, които исках да приготвя и после да споделя тук – все рибни, за Никулден. Единствената риба, която приготвих тогава, а и ви писах за нея, беше сьомгата със сусамова коричка. И списъкът с рецепти за рибни ястия си остана неизпълнен.

Истината е, че голямо значение имаше прибирането за мъничко в България, където мен ме поглезиха с вкусна храна. А на Никулден майка ми беше приготвила една неустоима печена скумрия (от дете много обичам точно тази риба, с набучени парченца чесън, и изпечена в доматен сос). Разликата в случая беше, че в доматения сос имаше и бамя – един доста непопулярен, но много любим мой зеленчук. Самата скумрия беше страшно вкусна и ароматна, без да е пресушена и да се нуждае от друга гарнитура освен доматения сос с бамя. Искаше ми се да си взема в някоя кутия и за тук, толкова забравен и неповторим ми се стори този вкус…

печена скумрия на фурна

Отнесох се и ми стана малко мъчно… Ето я най-после и рецептата:

Печена скумрия с домати и бамя

2 средно големи скумрии (изчистени и без глави)

1 глава чесън

3 големи глави лук

1  голяма консерва домати

250-300 гр. бамя

2 лимона (нарязани на филийки)

майорана, магданоз, черен пипер, сол

1. Изчистените и измити скумрии натъркваме с лимонов сок, а след това и със сол и черен пипер. Оставяме да престоят 20-30 минути така. След това с остър нож правим малки дупчици от двете страни на рибата, в които пъхаме парченца чесън.
2. В намазнена тава запичаме 8-10 минути при умерена температура. Междувременно задушаваме нарязаните на ситно глави лук в малко олио, след което добавяме доматите и почистената бамя (ако е едра – разполовена). Посоляваме и добавяме съвсем мъничко майорана и магданоз. Разпределяме доматената смес покрай скумрията.
3. Печем още 20 минути, след което изкарваме от фурната, нареждаме по дължината на рибите лимон, а в доматения сос изсипваме останалите скилидки чесън (нарязани). Печем още 5 минути. Оставяме скумрията да поеме аромата още няколко минути и сервираме топла (да си призная, и студена ми хареса много).

печена скумрия на фурна

Топъл чай от свежа мента с мед

В Холандия си нямаме сняг, но пък е доста студено. Време за много чай, както споменах и вчера, споделяйки ви идеи за лесни десерти. Именно тук открих нещо невероятно вкусно, което сякаш в България не е толкова популярно – запарка от пресни билки, в случая мента. С пресните листенца се процедира както при приготвянето на Мохито, измиват се и се намачкват, за да може да овкусят топлата вода, с която се заливат.

От дете обожавам чай от мента, страшно освежаващ, сгряващ и ароматен. Имаше период, когато бях на около четири годинки, когато с гордост си събирах бъдещия чай по време на летните планински разходки с дядо. Сега ментата си купувам в саксийки, хубаво е постоянно да се намира нещо толкова свежо и постоянно зелено вкъщи. Пък и свойствата на билката са доста известни – още древните римляни са смятали, че ароматът на ментата действа положително на мозъчните функции и подобрява паметта. Според народната медицина ментата е подходяща за лечение на безсъние, депресии, мигрена и простуди. За още многото ѝ приложения може да прочетете ей тук.

Нека да се върна на чая (или запарката) от мента. За приготвянето му са необходими само няколко стръка свежа мента, гореща вода и мед. Прясна мента често може да се намери по големите хипермаркети (аз си купувах от Пикадили). За чаша чай е необходимо по 1 голямо стръкче или няколко малки. Тях измиваме добре и намачкваме, след което слагаме в чаши и заливаме с вряла вода. С лъжица натискаме ментата надолу, за да се запари добре. Може да покрием с чинийка. След няколко минути, когато чаят ни придобие чаен цвят, овкусяваме с мед или захар. Ако предпочитате чаят много горещ, по-добре е да се спрете на захар, защото медът губи свойствата си при високи температури.

Вкусът на така приготвения чай много се различава от познатия на всички, приготвен от изсушени листенца мента. Много по-мек и богат е, подарете си го през студените зимни дни :)