Сьомга със сусамова коричка и гарнитура от задушени гъби

Следващата седмица е един от големите християнски празници – Никулден. Освен, че е имен ден на всички, носещи името Никола, Николай, Николета и др., на този ден празнуват също хората, които си нямат имен ден. Е, аз няма да се оплаквам, официално знам за три големи празника, на които да празнувам имен ден. Но пък харесвам Никулден, защото съм почитател на рибата и рибните деликатеси, а и защото за Свети Николай Мирликийски се смята, че е покровител и на пътешествениците :)

сьомга със сусам и гарнитура от задушени гъби

Сьомгата със сигурност не е традиционно ястие за нашите географски ширини, още по-малко за празник като Никулден. Но пък е вкусна и лесна за приготвяне, рецепти има в изобилие. Минусът е цената ѝ, но ако все пак ви се хапва сьомга, препоръчвам следната рецепта :)

Сьомга със сусамова коричка и гарнитура от задушени гъби

Продукти:

250 гр. филе от сьомга

сок от четвърт лимон

1 с. л. соев сос

1 ч. л. настърган джинджифил/пюре от джинджифил/сух джинджифил

четвърт лъжичка чесън на прах

4-5 с. л. сусамово семе

3 с. л. масло

За гарнитурата:

250 гр. пресни гъби

2 с. л. масло

2 с. л. кедрови ядки (по желание)

сол, черен пипер

От всички продукти (без маслото и сусама) правим марината за рибата и добре омазваме филетата. Оставяме в хладилник за половин час. В тиган загряваме маслото (3 с. л.), овалваме добре рибните филета в сусам и пържим, докато изглеждат готови (сьомгата не изисква дълго време топлинна обработка). В същото време, в друг тиган задушаваме в маслото (2 с. л.) гъбите, почистени и нарязани на четвъртинки. Когато са готови, посоляваме и поръсваме с черен пипер. Ако ни се намират кедрови ядки (за жалост цената в България не е ниска), леко ги запичаме в сух тиган и ги разпределяме върху гъбите.

Сервираме сьомгата и гарнитурата топли, украсяваме с резенче лимон.

сьомга със сусам и гарнитура от задушени гъби

Ако искате още по-лесна рецепта със сьомга, пробвайте сандвичите със сьомга и авокадо.

Класическа мусака с кайма и картофи

Не знам дали заглавието на този пост не е заблуждаващо, защото също както при пилешката супа, “класически” рецепти за мусака май има много. Преди време публикувах една авторска рецепта за мусака със сушени домати, но тъй като понякога не ми се намират вкъщи, готвя си и традиционната мусака от кайма и картофи – с много подправки и ненатрапчива заливка. Близка до мусаката на баба :)

мусака с магданоз

Ако случайно сте от онези хора, които обикалят и по традиция опитват мусаката на различни места, като мерило за качеството на кухнята, то намерете кой да ви приготви и моята мусака :)

Мусака с кайма и картофи

Продукти:

400 гр. кайма – смес

700 гр. картофи, нарязани на средно големи кубчета

1 морков, настърган

250 гр. доматено пюре/домати от консерва

1 голяма глава лук, нарязана на малки кубчета

4 скилидки чесън, нарязани на филийки

2 с. л. олио

чубрица, босилек, сол, черен пипер, червен пипер, магданоз

За заливката:

1 кофичка кисело мляко – 400 гр.

2 яйца

щипка сода

малко сол

Така, тук за приготвянето на мусаката ще дам два варианта. Аз съм почитател на по-здравословните рецепти, но в този случай така мусаката става доста по-бавно. Ако разполагаме с нужното време (около 2 часа), в дълбока тавичка смесваме всички продукти (без тези за заливката), разбъркваме много добре, добавяме  около  1 чаена чаша вода и печем на 220 градуса, докато всички продукти са готови за консумиране. Разбъркваме често, а ако течността се изпари преди картофите да са меки, добавяме още топла вода. Когато муската е готова, покриваме равномерно с приготвената от разбитите заедно продукти за заливка. Печем още няколко минути, докато стане златиста.

Вторият вариант за приготвяне, който е по-бърз, изисква да запържим в олиото лука, каймата, чесъна и настъргания морков. Добавяме доматите и подправяме на вкус. Слагаме нарязаните картофи да врят в същата тенджера, и допълваме с вода, за да са покрити. Когато са почти готови, изсипваме сместта в дълбока тава и печем до пълна готовност. Спазваме инструкциите за заливката, описани по-горе.

мусака снимка

И в двата случая имаме вкусна мусака, която по желание гарнираме с пресен магданоз и кисело мляко, сервираме топла.

Желирано кисело мляко с аромат на кардамон

От доста месеци регулярно разглеждам една прекрасна книжка за сирийска кухня. Преди време публикувах рецептата за салата Табуле, също представена там, но едва последните дни се престраших да пробвам да приготвя някой от десертите. Спрях се на нещо, което наистина звучи интересно – желирано кисело мляко с кардамон. Оригиналната рецепта е озаглавена Cardamon Yoghurt Pudding with Nuts and Honey Syrup. Самото приготвяне е лесно и бързо. Аз нямах ядки наоколо, затова реших вместо да приготвям десерта със сироп, отгоре да сложа от любимото сладко от круши. Получи се вкусно и интересно :)

Желирано кисело мляко с аромат на кардамон

Ливански десерт с кисело мляко и кардамон

2 ч. ч. кисело мляко

6 с. л. захар

1 ч. л. ванилова есенция

половин чаена лъжичка смлян кардамон

2 чаени лъжички желатин

четвърт чаша вода (за разтваряне на желатина)

сладко от круши (праскови, смокини)

В малка купа смесваме млякото, захарта, ванилията и кардамона и бъркаме, докато захарта се разтвори. Според инструкциите разтваряме желатина във водата, оставяме го да набъбне и го разтапяме на водна баня. В топлия желатин малко по малко добавяме млечната смес и разбъркваме добре. Разпределяме в купички и оставяме за поне час и половина настрана. Тук ми се вижда удачно използването на силиконови форми. Когато пудингите се втвърдят, потапяме купички в гореща вода и обръщаме в чиния. Слагаме няколко лъжици сладко върху всеки пудинг и поднасяме.

*рецептата е адаптирана от книгата Nita Mehta’s Lebanese Cooking на Нита Мехта

 

Пуешки гърди със зеленчуци (по Лъчковски)

Задължително е още в началото на тази публикация да отбележа, че оригиналното име на рецептата е друго. Ще го видите по-долу :)

Редно е да кажа и няколко думи за нейния автор, който е гост в Sweet Things днес – Лъчко. За много хора той е познат като @luchko от twitter, за други като Монологър. Занимава се  с “рисувкане, учене и глупости”. Понякога с обсъждане на теми като силикон, жени и човешки взаимоотношения. Ето го в пълния му блясък:

А ето и какво ни е сготвил:

 Пуешки цици със зеленчуци

(количества като за ящни мъже)

Продукти:

4 чифта пуешки цици;
2 скилидки чесън;
1 глава лук
1 кг. дребни картофи
2 броя пресни чушки;
1 морков
4 броколи (според Яна има предвид 4 розички)
4 карфиола (и тук пак са розички карфиол)
200 гр. гъби
зехтин, сол, черен пипер

Приготвяне:
1) Намазваме тавата със зехтин
2) Нарязваме картофчетата на половинки, за да е сигурно, че ще се изпекат. Няма нужда от белене, кожицата им би трябвало да е достатъчно тъничка. Слагаме в тавата.
3) Нарязваме чесъна на мънички парченца.
4) Нарязваме моркова на кръгчета, чушките на прилично големи парчета. Гъбките най-много на половина, защото се свиват от печенето така или иначе. Броколите и карфиола не ги бутаме въобще. Лукът е на кръгчета.
5) Слагаме всичките зеленчуци във тавата при картофите. Солим. Разбъркваме хубаво с ръце.
6) Топваме влажни пръсти във солницата и милваме циците, за да ги осолим хубаво, една по една. После ги поръсваме и с черен пипер. Най-сетне ги нареждаме върху всичките зеленчуци.
7) Внимателно загъваме тавата с кухненско фолио.
8) Оставяме я да спи за 80 минути на 200 градуса.
9) Вадим, махаме фолиото и пъхаме за още 10 минути във фурната.
10) Вадим, чакаме да поистине и ядем.

Sweet Things на 1 годинка и чесновата супа на Джулия Чайлд

Преди година и шест дни публикувах първата си рецепта в блога, тази за греяна ракия :). Това значи, че на истеричната дата 11.11.11, Sweet Things стaна на една годинка и един ден. Хубаво съвпадение, нали? :)

И аз, както и много други авторки на кулинарни блогове, бях вдъхновена от един филм – “Джули и Джулия”. За първи път там чух за Джулия Чайлд, за първи път ми хрумна да уча френски, докато го гледах. И да, ароматът на масло вече е нещо много по-специално за мен :)

чесновата супа на Джулия Чайлд

Разбира се, намерих си и книгата Mastering the Art of French Cooking (злополучно по време на една сесия), основен “участник” във филма, и започнах да я разучавам. Видя ми се сладко точно покрай рождения ден на блога да пусна рецепта именно от нея. И понеже както много пъти съм споменавала, вкъщи обожаваме чесън, пък и покрай застудяващото време, супата от чесън (Aїgo Bouїdo) ми се стори прекрасен избор. Основна съставка – чесън. И много подправки, сред които любимата мащерка, салвия и карамфил.

Самата супа е подходяща за студено време, полезна за кръвообръщението и дава тонус. Имайте предвид обаче, че е наистина много ароматна :)

Чеснова супа (по рецепта на Джулия Чайлд)

1 голяма глава чесън (13-14 скилидки чесън)

2 ч. л. сол

щипка черен пипер

1/4 ч. л. мащерка

1/4 ч. л. салвия

магданоз

2 с. л. зехтин

1 дафинов лист

1.5 вода

3 жълтъка + 3 с. л. зехтин

1 ч. ч. настърган пармезан/кашкавал

Първо, в мъничка тенджера с вряща вода потапяме скилидките чесън за 30 секунди, след което ги изваждаме, заливаме със студена вода и изцеждаме. Обелваме скилидките и ги слагаме в голяма тенжера с литър и половина вряща вода, подправките и зехтина. Варим захлупено и на слаб огън 30 минути. Пробваме, и ако има нужда, слагаме още подправки. Стриваме скилидките чесън с лъжица.

чесновата супа на Джулия Чайлд

В купичка разбиваме 3 жълтъка интензивно, докато заприличат на крем. Малко по малко добавяме на тънка струйка зехтина, като продължаваме да разбиваме. Тази застройка трябва да изглежда като домашна майонеза. Взимаме черпак от тъкмо отместения от огън бульон и на тънка стуйка и при постоянно разбъркване изсипваме при жълтъците. След това, отново  бавно и по малко връщаме в тенжерата с вряла супа,  пак при постоянно разбъркване. Сервираме гореща, гарнирана с препечени филийки бял хляб (може и натъркани със скилидка чесън) и кашкавал. Ако искате нещо свежо – на чесновата супа отиват лимонов сок и пресен магданоз.

Mъфини с круши и сушени смокини

Autumn is a second spring when every leaf is a flower. 

Albert Camus


Започнаха много празничните месеци. А по плавателния канал, който е под прозореца ни вече се виждат основно плуващи листа, няма ги веселите яхти. В момента е най-красивото есенно време, защото на места има цветни листенца по дърветата, които скоро ще са голи. Топлината е вкъщи (да си призная – мъничко ми липсва камината от България).

Кухнята, особено когато е изпълнена с аромати на тъкмо сготвена храна, е най-уютното място в апартамента. Затова и ми хрумна тези дни да я поздравя с няколко типични за есента ухания – кардамон, круши, смокини. Намерих си прекрасна рецепта за мъфини с круша и сушени смокини в блога Five And Spice. Приготвих ги, а после и ги снимах.Освен това, записах си и няколко забележки:

1. Тези мъфини не се правят в хартиени кошнички за мъфини, ако се захванете с тях, не правете моята грешка. Отделянето на мъфина от кошничката е почти непосилна задача, когато е изстинал.

2. Ако след като спазите дадените пропорции тестото ви изглежда твърде течно, добавете още малко брашно. В противен случай изпичането е трудно.

3. Хапнете мъфините топлички, крушите в тях са станали като топло кремче.

4. Ако мъфините не са достатъчно сладки за вкуса ви, добавете им от моето сладко от круши с ванилия :)

5. Игнорирайте дъждовете и студа, създайте си цветно настроение и топлина :)

Ето самата рецепта (на английски език е) – Pear and fig morning muffins.