Тарталети с лимонов крем и плодове

Както обещах преди време, публикувам и последната рецепта от онази почерпка за рожден ден в средата на миналия месец. А именно – плодовите тарталети с банан и пресни ягоди. Много се колебаех как да кръстя рецептата – просто плодови тарталети, или пък пролетни свежи тарталети, или пък ягодово-бананови тарталети с лимонов крем. Ми ето ги – тарталети с лимонов крем и плодове.

Идеята за крема взех от блога на Ирина, по-точно от рецептата за лимонови мъфини с малинов крем. Популярният като lemon curd лимонов крем има киселичък и леко тръпчив вкус, който в комбинация с хрупкавите тарталети с ванилов аромат и пресните парченца ягода и банан оставя много свежо усещане от леката сладичка хапка.

Самите тестени кошнички приготвих сама. Миналата година, след като едната ми баба разбра, че ще си правя кулинарен блог, ми подари малки метални формички за тарталети. Не са с тефлоново покритие, но при използването на маслено тесто, нямах проблем с отделянето на изпечените кошнички от формите. За плънката, освен лимонов крем използвах и сметана, за да има тарталетки, подходящи за всички вкусове.

Продукти:

За тарталетите

125 гр. масло със стайна температура

3 с. л. захар

1 с. л. кисело мляко

1 ампула ванилова есенция

щипка сол

пресято бяло брашно, колкото да се получи меко тесто

От продуктите правим тесто, което оставяме в хладилника да се стегне за поне половин час, покрито с фолио за свежо съхранение. След като е готово, късаме малки топчици, притискаме ги с пръсти към формата за тарталетка и внимателно оформяме по стените равномерно. Ако формите не са с тефлоново покритие, добре е да бъдат омазнени, това става лесно с четчица. На дъното на всяка тарталетка надупчваме тестото с вилица. Печем в предварително загрята фурна на около 200 градуса за 10 минути, докато кошничките станат златисти. Изваждаме кошничките от формите и охлаждаме на решетка.

За лимоновия крем

1 яйце+1 жълтък

40 мл. лимонов сок

80 гр. захар

60 гр. масло

по желание – лимонови корички

С микесер разбиваме до побеляване яйцата и захарта, прибавяме лимоновия сок и постоянно разбърквайки, варим на водна баня около 6-7 минути, докато сместа се сгъсти. Махаме от огъня, добавяме маслото и лимоновите корички и бъркаме до разтопяване. Покриваме и оставяме да изстине, за да напълним вече изстиналите кошнички.

Ако искаме да има разнообразие във вкусовете на тарталетите, може да разбием сладкарска сметана, с която да напълним част от тях, или просто да използваме за украса. Възможно е също лимоновият крем да се смеси със сметаната, за по-лек вкус.

Когато кошничките ни са пълни с крем или сметана, украсяваме както ни хрумне с банан и ягода, а защо не и малини. Въпрос на вкус и фантазия :)

*Снимките са на Росен Василев

Печени Hasselback картофи с чесън

Преди няколко години твърдо бях решила, че ще уча скандинавистика. Разни познати хора сигурно още помнят с какъв плам обяснявах, че ще уча шведски, финландски и норвежки, че някак ще се справя с подобното на ръмжене произношение. Е, после реших, че искам да уча политология, после право, а накрая ме приеха журналистика. После успях да се върна към мечтата за политологията, записах я като втора специалност, но към шведския се връщам само с една традиционна рецепта от онзи регион. Тя всъщност е съвсем простичка – печени на фурна картофи, подправени с чесън. Наричат ги Hasselback картофи, кръстени на ресторант в Стокхолм.

Печени картофи ветрило с чесън

Та Hasselback картофите си имат много предимства и са изключително подходящо ястие за този сезон. Първо предимство – изглеждат атрактивно и некартофски. Второ – удобни са за изяждане на хапки, тъй като са предварително (почти) нарязани. Трето – много добре овкусени са, което винаги е трудно за (почти) цял картоф. А ето и какво е необходимо, за да се направят:

Печени картофи с чесън – ветрило

4 големи пресни картофа, добре измити

3 с. л. разтопено масло (или олио)

4 скилидки чесън, ситно нарязани

1 ч. л. червен пипер

1 с. л. галета

сол, черен пипер

пресен чесън за декориране

Покриваме тава с хартия за печене и в нея разполагаме картофите, които внимателно сме оформили като ветрило. Това правим с остър нож, оставяйки няколко милиметра между всеки разрез и нестигайки до “дъното” на картофа, за да останат филийките съединени. В купичка смесваме разтопеното масло с останалите продукти, разбъркваме и с четчица внимателно намазваме между всяка филийка картофите. Идеята е пак да си останат цели и да се пекат така. Слагаме тавата в предварително загрята на 220 градуса фурна и печем, докато се зачервят приятно и са изпечени и навътре (около 40 минути).

Печени картофи ветрило с чесън

Ако ни се намира пармезан, може да го добавим в сместта с маслото. Така картофите стават още по-хрупкави. Подходящи за гарнитура към риба или месо, както и като допълнение към свежа салата. Аз, като почитател на хумуса, сервирах с домати и малко от него, но вариант е да се полеят картофите с чеснов сос.

Шоколадови трюфели

Както споменах в рецептата за браунита без орехи, имах повод да направя много вкусотии наведнъж миналата седмица. Естествено беше да има нещо подобно на шоколадови бонбони, а най-лесният вариант за домашни ми се видяха трюфелите. И то шоколадови трюфели с 3 различни аромата – на кафе, на мента и на ром с ванилия.

Комбинацията между шоколад и кафе и шоколад и ром е класическа, а за бонбоните с дъх на мента се вдъхнових от рецептата за шоколадови трюфели с мента на Йоана и от онези меки шоколадови квадратчета с ментов пълнеж – After Eight.

Заради многото хора, които трябваше да бъдат почерпени, удвоих количеството шоколад и сметана от базисната рецепта за трюфели на Йоана, и вместо само черен шоколад, използвах част млечен. Макар и фен на тъмните шоколади, установявам, че често хората предпочитат по-мекия вкус на млечните.

Продукти:

200 гр. черен шоколад

100 гр. фин млечен шоколад

200 мл. течна сметана

неподсладено какао за овалване

есенции по избор

Всичкият шоколад се натрошава на малки парченца и се слага в голяма купа. Сметаната се загрява до завиране на средно силен огън, след което се изсипва директно при шоколада. Започва търпеливо и внимателно разбъркване с дървена лъжица, докато шоколадът съвсем се разтопи и се получи гладък ганаш. Разделяме сместта в 3 купички (ако искаме повече аромати – съответно повече купички) и към всяка една добавяме по няколко капки от желаната есенция. В трюфелите с дъх на кафе – малко ликьор Калуа и инстантно кафе, в ментовите – ментова есенция, в тези с ром – няколко капки есенция ром и няколко капки ванилия. Разбъркваме добре и оставяме на стайна температура. Когато купичките и сместта в тях са съвсем охладени, покриваме с фолио за свежо съхранение и прибираме за 1 вечер в хладилника. Самите трюфели оформяме с малка лъжичка – загребвайки от сместта, правейки в длани топче и овалвайки го в какаото. Може да сложим на всеки трюфел по една бонбонена кошничка и да подредим в кутия. В този си вариант ръчно направените бонбони стават изключително подходящ подарък за ценители, а всеки трюфел ще е с изненадващ вкус :)

За снимките отново благодаря на Росен, а пък онлайн сладкарски есенции могат да бъдат намерени в магазина на Ginger Cookies.

Почти класическа рецепта за брауни

Миналата седмица бях натоварена с приготвянето на домашна почерпка за рожден ден. Колебанията бяха много, защото вкусотиите, каквито и да бяха, трябваше да бъдат занесени до един университет (за предпочитане в цял вид), където да подсладят деня на разни хора. Нямах безкрайно много време, а и бях ограничена откъм това нещата да не са цапащи, разливащи се и т.н. В крайна сметка се спрях на браунита (без глазура, за да не остане тя по кутийката), плодови тарталети и какаови трюфели. Освен всичко, успях да разходя част от садките до едно фотографско студио. Та снимките в поста са на Росен Василев, благодаря за тях и бързата реакция :)

Continue reading

Салата от левурда, краставици със синьо сирене и балсамов оцет

“To make a good salad is to be a brilliant diplomatist – the problem is entirely the same in both cases. To know exactly how much oil one must put with one’s vinegar.”
Oscar Wilde

В последните дни реших да си уплътня времето около дипломирането с 2 курса, все интересни и полезни неща за научаване – едното за правенето на сайтове, другото за популяризирането им. Покрай тях и останалите ежедневни грижи, отново не ми остава много време за готвене. Пък като ми е толкова пролетно, наблягам и на леките храни – много салати, пресни плодчета и зеленчуци за ръфане.

Представям една много лесна рецепта за салата от краставици и синьо сирене, към която добавих див чесън (познат и като левурда), а за допълнително овкусяване – дресинг от лек зехтин и басамов оцет. Ето какво  трябва за приготвянето ѝ:

Продукти:

1 краставица

около 50 гр. синьо сирене

няколко листа див чесън

зехтин, сол, балсамов оцет

Краставицата правим на кубчеподобни резени, а синьото сирене настъргваме отгоре. Добавяме накълцания див чесън (да имате предвид – по-полезен бил от култивирани дори). Сервираме с дресинг от басамов оцет и лек зехтин, а ако има нужда, посоляваме още. И така, имаме си лесна рецепта за полезна салата, изцяло съобразена със сезона и наличните на пазара пресни зеленчуци. И то само за няколко минути :)



Лек ягодов чийзкейк

Cheese cake, uum…her sugar gets me high…

Cheese cake, rollin’ down the lawn
Everybody kissed her, cheese cake
Oh, at the crack of dawn, cheese cake

Aerosmith – Cheese Cake


Имаме си отново дълъг уикенд, а имайки предвид празника от петък  и множеството традиционни агнешки жертвоприношения, възможно е днес още да ви се иска да хапнете само нещо леко, сладко и плодово :)

На пазара вече има хубави и ароматни ягоди (които не се разкапват за 1 ден). Миналата седмица, вдъхновена от няколко различни рецепти, реших да направя лек плодов чийзкейк. Лек, защото обожавам този десерт, пък не ми харесва тежкото усещане след като се поглезя с него. Традиционно готовите чийзкейкове са с масло и сметана, освен мекото сирене, както и плодово сладко или шоколад.

лек ягодов чийзкейк

Вместо ягодово сладко, приготвих нещо като топинг, по адаптираната рецепта за ягодова супа на Мина. Тъй като направих чийзкейковете в чаши, не се изискваше бисквитената основа да е стабилна и да има масло в нея – използвах просто натрошени бисквити. Стига думи, ето самата рецепта:

Продукти:

6 обикновени бисквити с аромат на масло

1 пак. (125 гр.) крема сирене

100 гр. заквасена сметана

кората от един лайм

няколко капки ванилова есенция

2 с. л. пудра захар

За ягодовия топинг:

250 гр. пресни ягоди – почистени и нарязани на малки парченца

30 мл. шардоне (или друго бяло вино)

2 с. л. кафява захар Мусковадо

В малка тенджерка с дебело дъно изсипваме ягодите, виното и кафявата захар. Варим около 3-4 минути на слаб огън, докато нарязаните плодове омекнат, но без да се разкашкват съвсем, и се получи приятен аромат на горски ягодки (добре де, на мен на такова ми прилича). Оставяме настрани да изстине. В купичка добре смесваме сметаната, крема сиренето, коричките от лайм, пудрата захар и ванилията, за да се получи пухкав крем. В найлонова торбичка слагаме една по една бисквитите и минаваме отгоре с точилката, натискайки, за да се разтрошат равномерно. Това може да се свърши и в кухненски робот, с подскачане върху тях, с чук за пържоли или както ви дойде. Натроешените бисквити разпределяме равномерно в 2 чаши. Изсипваме по пласт от охладената ягодова смес, като оставяме част от нея и за отгоре. С шприц или лъжица внимателно слагаме дебел пласт от белия крем с ванилия и корички от лайм, а отгоре разпределяме останалата ягодова смес. Украсяваме както ни хареса и сервираме силно охладени. Леко, вкусно, а и почти диетично :)

лек ягодов чийзкейк

Фритата със спанак, домати и кашкавал

“It’s beyond the imagination of the menu-maker that there are people in the world who breakfast on a single egg.”

Melvin Maddocks

Не знаех какво е фритата, докато не си харесах една много цветна рецепта в последния брой на сп. Good Food. E, фритата (frittata) е италианска думичка, която се използва за омлет, в който сме сложили какви ли не работи – меса, сирена, зеленчуци, та дори паста. За аромат – разни подправки или/и билки. Както омлет, и фритата се приготвя в плосък тиган, като продуктите се смесват с още суровите и разбити яйца, за да се “вградят” в него. Испански еквивалент е тортилата, където има яйца с картофи и лук, но за нея друг път :)

Нали си имам хубави формички за мъфини, реших да не правя фритатата запържена в тиган, а да я изпека във фурна, разпределена на порции. Използвах силиконовите форми, за да е по-лесно изваждането после и за да не се налага многото мазнина. Рецептата е за 6 малки фритати (каква ли да е думата за множествено число – може би “фритатки”?), стигащи за двама човека, като се добавя гарнитура от пресни домати със сирене и босилек, или пък просто зелена салата.

Продукти:

2 с. л. зехтин

3 големи яйца

1 малка глава лук, нарязан на тънки лунички

1 голям домат

1 шепа (или около 50 гр.) спанак

3 с. л. босилек (аз използвах изсушен, но може и с пресен)

70 гр. кашкавал

черен пипер, сол

Загряваме зехтина в тиган и запържваме лука, докато поомекне. Добавяме нарязания на малки кубчета домат, от който сме отделили по-сочната част. Изсипваме почистения и нарязан спанак и босилека, бъркаме около минута внимателно, за да не разкашкаме доматите. През това време загряваме фурната на 190 градуса и в купа разбиваме яйцата, към които добавяме сол и черен пипер. Във форма за мъфини разпределяме спаначената смес, слагаме по плочица кашкавал и допълваме с разбитите яйца. В никакъв случай не натъпкваме спанака във формата, за да могат яйцата да се разпределят между него и доматите и след изпичането да дадат форма на мини-фритатите ни. Печем около 15 минути, след което внимателно изваждаме от формите и сервираме със споменатите по-горе салати. Фритатата се яде топла :)

*Идеята е от сп. Good Food