Как да си направим самонадигащо се брашно?

В много рецепти за сладкиши (основно), които директно са преведени от английски, като съставка е включено самонадигащо се брашно. Имам спомени, че такова съм виждала в някои големи магазини като Пикадили, но вероятно много от готвещите хора не са се запасили за вкъщи. Тогава се налага да си направим сами самонадигащо се брашно – от обикновено бяло брашно, към което се добавя бакпулвер и мъничко сол. Ето какви са пропорциите, които намерих и използвам (успешно) :)

На една чаена чаша брашно (при мен като грамаж е 175гр. ) се добавят една чаена лъжичка и половина бакпулвер и малко по-малко от половин лъжичка сол. Всичко се пресява заедно и се разбърква много добре преди да се използва.

Крем супа от моркови с топено сирене


Gilbert was now feeling a bit frustrated at his unsuccessful attempts to make her look at him; indeed she should look at him! He had never had trouble getting a girl’s attention before. Why not do what he had done to all the other girls? A triumphant light filled his eyes. Now Miss Anne Shirley would surely pay attention to him!

A smug smile tugging on the corners of his mouth, he leaned across the aisle, tugged on one of the red braids, and hissed, “Carrots, Carrots!”

Anne of Green Gables  by L. M. Montgomery


Първата ми асоциация при споменаването на моркови е свързана с рижавите хора. А цитатът по-горе е виновен за тази посока на мислите – от най-любимата ми детска книжка е. Там главната героиня Анн смята цвета на косата си за най-голямото наказание, което може да сполети човек… Който иска повече, да прочете книжките за червенокосото момиченце, аз се връщам на рецептата с моркови :)

морковена крем супа с топено сирене

Преди време приготвих Ароматни морковени кейкчета, сега реших да заложа на нещо солено. Изборът на основа за супата е естествен – нещо пролетно, с витамини, леко. Както е известно, след консумацията на много моркови може да се оцветим в оранжево. Ако това не е достатъчна причина за пробвате – морковите са известни като силен антиоксидант, а и помагат за подобряване на зрението. Също така регулират обмяната на веществата и действат добре при психическа и физическа умора. Нещо, насочено конкретно към жените – морковите са изключително диетична храна, а освен всичко, изброено по-горе (което съвсем не е всичко за морковите) са полезни и за кожата, косата и ноктите :)

В априлския брой на сп. Меню вниманието ми задържа една рецепта за морковена супа с топено сирене. Реших да я променя малко, да я пригодя към любимите вкъщи вкусове, както и да я пасирам. Дадените продукти са за около 4 здравословни порции от морковената супичка.

Продукти:

300 гр. моркови – настъргани

1 малка глава лук – настърган

1 голям картоф – нарязан на малки кубчета

100 гр. топено пушено сирене

сокът от половин лимон

сол, бял пипер

1 с. л. масло

пресен чесън за гарниране

морковена крем супа с топено сирене
В около литър и половина вряща вода се слагат морковите, лукът, картофите и маслото. Когато зеленчуците омекнат, се добавя нарязаното на малки парченца топено сирене, като от време на време супата се разбърква, за да се стопи сиренето равномерно. Подправя се със сол и бял пипер, добавя се лимоновият сок и се оставя на слаб огън за няколко минути. Когато е готова, се охлажда и се пасира. Сервира се с нарязан на ситно пресен чесън и лимонов резен.

Какво да направим с останалите след Великден яйца?

Дали някъде из публикациите съм споменавала колко не обичам да изхвърлям храна? :)

След празници като Великден и Коледа винаги остава по нещо сготвено според традицията, но поради големите количества празнични манджи – неизядено. Май не се сещам за по-добра илюстрация на този пример от хронологично най-близкия ни Великден. Много на брой разноцветни яйца, които после правим на плата, добавяме в салати или просто изяждаме с усещането за нещо вече омръзнало.

Ето една идея какво да се направи с останалите от Великден яйца, които са престояли няколко дни. Вкусът на яденето е интересен, а самото му приготвяне – много лесно.

Продукти:

4 сварени яйца

1 голяма глава лук, нарязана на полумесеци

малка консерва домати – на кубчета

масло

кашкавал

сол

черен пипер

смлян кориандър

В маслото задушаваме лука, докато омекне. Добавяме доматите от консерва и подправките, оставяме да поври няколко минути. През това време на дъното на тавичка нареждаме нарязаните на филийки с дебелина от около половин сантиметър яйца. Заливаме с доматено-лучената смес, настъргваме кашкавал отгоре и печем около 20 минути на 200 градуса. Заради наличието на масло ястието се консумира топло. По желание може да поръсим с магданоз преди сервиране.


Великденски козуначета

Съвсем наближава Великден, а освен с шарените яйца, твърдите курабийки със захар и форма на заек, зелената салата и агнешкото, този празник се свързва неизменно с козунак. Пред кварталните пекарни се образуват опашки, хората си поръчват от сладките неща със стафиди и какво ли още не предварително. Списъци с чакащи за козунак – типично за нашите географски ширини :)

Още преди години реших да пробвам да направя домашен козунак, но не ми се месеше на ръка и използвах опцията домашната хлебопекарна да свърши това. Харесах рецепта, машината ми направи тестото, а аз го сплетох и изпекох в тава във фурната, за да не прилича просто на хляб-тухла. Получи се доста добре, но се замислих какво винаги не ми е харесвало в козунаците – хубави са, когато са пресни. После стават сухи, а ако ги запазим от това – просто не са толкова лекички и трябва да се измислят рецепти за претворяването им в разни други сладки неща. Реших да пробвам да избегна изсъхването, като направя не един голям козунак, който да се реже, а много на брой мънички. Правилната им форма се получи, като използвах тава за мъфини. Пробвах 2 варианта – в силиконови форми и в метални, като във втората тава самите козуначета сложих в хартиени кошнички. Определено по-добър беше резултатът при козуначетата от силиконовата форма.

Рецепта за козуначета

4 яйца със стайна температура

250 мл. прясно мляко

180 гр. захар

80 гр. разтопено масло

около 850 гр. бяло брашно

17 гр. прясна мая

2 с. л. настъргана лимонова кора

1 ампула ванилия

50 гр. стафиди (накиснати в ром)

1 жълтък за намазване

За пълнежа от маково семе:

50 гр. маково семе

50 гр. пудра захар

3 с. л. прясно мляко

1 с. л. олио

2 с. л. лимонова кора

Първо разтваряме маята в хладкото мляко, заедно с лъжица захар. В друг съд разбиваме добре яйцата и останалата захар, добавяйки лимоновите корички и маслото. Когато сместта е гладка, добавяме и млечната с мая. В голяма купа пресяваме брашното, правим кладенче и изсипваме течностите. Внимателно размесваме, докато се получи тесто без бучки. Добавяме стафидите и пак месим. Ако лепне – още брашно. Намазваме тестото с масло, покриваме с кърпа и оставяме на топло, докато удвои обема си. През това време приготвяме “плънката”, която е по желание. Към маковото семе добавяме всички останали продукти и размесваме добре.

След като тестото ни е втасало, с намазнени ръце късаме еднакви топчици от него, които да поставим в мъфинските форми. Има се предвид, че след още едно втасване всяко козуначе ще стане двойно по-голямо, т.е. – оставя се пространство за растеж. При оформянето на всяко се прибавя по малко от сместа с маково семе, като се внимава да остане навътре в тестото. Аз първо направих пурички, които след това навих на спирали.

След като козуначетата са в тавите, оставяме да втасат още веднъж. После намазваме с разбит жълтък и печем на 150 градуса, докато се получи приятен козуначен загар. По желание върху жълтъка може да се поръси кристална захар, аз избегнах умишлено. След изпичането оставяме за няколко минути в отворена фурна, след което отделяме от формите и слагаме върху скара, за да изстинат.