Жасминов зелен чай с мляко и мед

Събота около обед е – т.е. направо си е събота сутрин :)

зелен чай с жасмин, мляко и мед

Съвсем сутрешно представям една рецепта за зелен чай, както аз го приготвям и харесвам. Още като дете се влюбих в билковите запарки и чай с най-различни аромати и добавки. Което пък съвсем не значи, че не съм един голям, голям фен на кафето с мляко. И съответно – на чая с мляко. Като доста малка се отказах от захарта, защото при количествата чай, които унищожавам, щях да поглъщам килограми. Обичам да усещам аромата на чая, а млякото го прави някак по-мек. Другата положителна страна е, че добавяйки студено мляко в горещ чай, го правим подходящ за подслаждане с мед, който при високи температури губи свойствата си.

За свойствата на зеления чай се пише много – забавя стареенето, подсилва паметта, нормализира кръвното налягане, подобрява състоянието на кожата, намалява риска от ракови заболявания, и сигурно най-вълнуващото за жените – зеленият чай влияе върху метаболизма, помага за по-бързото изгаряне на калории, което пък го прави подходящ за множество диети за отслабване.

Важно е да се отбележи, че качественият зелен чай е на цели листенца. Обикновено за пликчетата (чай във филтърчета) се използват натрошени листа с по-ниско качество, което води до загуба на част от аромата. Затова – купувайте зеления чай от места, за които сте сигурни, че се съхранява както трябва и произходът е гарантиран. Аз препоръчвам да се използва насипен чай.

Най-любим ми е зеленият чай с аромат на жасмин, затова използвам него в представената рецепта. Ако вие си харесвате някой друг – пробвайте с него.

Продукти:

400 мл. вряла вода

4 гр. зелен чай с аромат на жасмин (или 2 филтърчета, препоръчвам на Акбар)

50 мл. прясно мляко

2 ч. л. мед (зависи от вкусовите редпочитания)

С водата запарваме чая за няколко минути, ако се налага прецеждаме. Добавяме прясното мляко и мед на вкус, след което се наслаждаваме на прекрасната комбинация :)

*калъфката за книжка на снимката е от уютния магазин 100 овце :)

Палачинкова торта с банан и карамелизиран кокос

Днес ще посветя поста си на един приятел, защото стане ли въпрос за палачинки – първо се сещам за него. Преди години залагах на традиционни неща, но сега реших да експериментирам с вкусовете – кокос, карамел, банан и ванилия в едно.

Бръм, честит рожден ден! Попита ме защо няма рецепта за палчинки, ето ги. Под формата на торта са, съвсем тематично като за днес. Ще я изядем за твое здраве :)

Ето как приготвих малко нестандартната торта:

140 гр. брашно

30 гр. кафява захар

щипка сол

7 гр. бакпулвер

1 яйце

235 мл. мляко

1 с. л. олио

половин капсула ванилия (използвам на Д-р Йоткер)

3 добре узрели банана

200 мл. сладкарска сметана

3 с. л. кафява захар (тази е за крема)

30 гр. карамелизиран кокос

3 с. л. карамелов топинг


И така – ето колко е лесно приготвянето на самата торта: Смесваме брашното, бакпулвера, захарта и щипката сол. В друга, по-голяма купа разбиваме яйцето, добавяме млякото, ванилията, олиото и единия банан, който предварително е намачкан. Когато течностите са добре разбъркани, прибавяме към тях и сухите съставки. Готовата смес е за 4 дебели палачинки, които изпичаме на тефлонов тиган и охлаждаме на решетка.

Докато бъдещите блатове се охлаждат, приготвяме крема. С миксер, на висока скорост разбиваме сметаната и захарта, докато се получи крем, а накрая добавяме карамеловия топинг.

В голям поднос или чиния поставяме първата палачинка-блат, намазваме я със сметана, поръсваме с карамелизирани кокосови стърготини и нареждаме равномерно филийки банан (дебели около 3-4 мм).

Отгоре слагаме втората палачинка и повтаряме процедурата. Разпределяме останалите парченца банан, като запазваме няколко за украса. Върху третата палачинка слагаме малко повече сметана и стърготини, а върху четвъртата завършваща – всичко останало от продуктите. Украсяваме по желание (аз използвах и карамелена решетка).

Тортата се охлажда за няколко часа в хладилник, след което се унищожава за няколко минути :)

Сиропирани кексчета с лимон

Тази публикация няма да е с дълъг встъпителен текст, някак съботно ми е – мързеливо :)

Вкъщи си пожелаха сочен сладкиш, който да е или с аромат на лимон, или на лайм. Вместо да направя един голям, използвах форма за малки кексчета, получиха се 12.  Рецептата отново е много лесна, бърза, пък е много подходяща за подслаждане през по-топли дни, били те и ноемврийски. За основа взех малко променено пандишпаново тесто с ванилия, а готовите кексчета напоих с лимонов сироп (от пресни плодове).

сиропиран сладкиш с лимон

Сиропирани кексчета с лимон

55 гр. захар + щипка сол

3 яйца

80 гр. брашно + половин лъжичка бакпулвер

3 с.л. олио

1 ампула течна ванилия/2 с. л. ванилова есенция

кората от половин лимон

За сиропа:

0.5 л. вода, поне 10 супени лъжици кафява захар (спред предпочитанията за сладост), сокът от 1 лимон и корите от половин

Сиропирани кексчета с лимон

Смесваме захарта + солта с 2-3 лъжици вода, яйцата, ванилията и разбиваме до побеляване. Добавяме олиото и брашното и разбъркваме, докато стане гладко. Разпределяме равномерно с предварително намаслени форми за мини кексчета (може и за мъфини, като преди сиропирането хартиените кошнички се махат внимателно, за да не се развали формата на кексчетата). Печем около 16-17 минути на 190 градуса.

За сиропа изсипваме половин литър вода в тенджера, добавяме лимоновият сок и корите, кафявата захар. Оставяме да поври няколко минути, докато захарта се разтвори и течността се сгъсти леко.

Охладените кексчета заливаме с горещия сироп и оставяме да престоят на студено няколко часа. След това им се наслаждаваме :)

Сиропирани кексчета с лимон

Охлювена пита с кашкавал

Хората, които ме познават, добре знаят какъв фен съм на домашно приготвения хляб. Откакто имам хлебопекарна (и откакто сдобихме всичките вкъщита с по една), много рядко купувам хлебни изделия. Често съм си мислела, че трябва да искам комисионна от Мулинекс, около десетина човека вече съм запалила да си купят от техните машини за домашен хляб :)

Истината е, че често използвам само функцията за месене на тесто, защото идеята за бързо приготвени пити, блатове за пица, милинки или просто малки хлебчета много ми допада. Вярна на себе си, давам много лесна рецепта. Идеята за нея сподели една позната във форум (благодаря, Снеж), а аз леко я промених. Тестото може да се меси на ръка, но ако разполагате с хлебопекарна, възползвайте се от нея. Ето и колко малко неща ни трябват:

1 яйце

14 гр. прясна мая (2/3 от кубчето)

500 гр. бяло брашно

15 гр. пшеничен зародиш

1 с.л. оцет

2 с.л. сол

2 с.л. захар

кашкавал

30 гр. масло + един жълтък за намазване

Маята се разтваря в 200 мл. хладка вода с щипка захар. В голяма купа се разбъркват яйцето, олиото и оцета, солта и захарта. Първата смес се прибавя към втората. Добавят се пресятото брашно и пшеничният зародиш. Тестото не трябва да е лепкаво. Меси се около 15 минути, след което се оставя да втаса (никакви отворени врати и прозорци) на стайна температура около 3 часа. След като е готово, с намазнени ръце се късат топки от тестото, които ръчно се “разточват” като правоъгълници. По цялата им дължина се нарежда кашкавал (може и сирене, а може и двете) на лентички, след което се затваря и се оформя като пуричка. Тя пък се навива като охлюв и се поставя в намазнена тава. Така правим с цялото тесто, като поставяме кравайчетата на разстояние едно от друго, защото след второто втасване ще са запълнили всичко. Tавата се покрива с кърпа и се оставя на топло място за около час. След това тестените охлюви се намазват със сместта от разтопено масло и жълтък и се прибират във фурната – първо за 15 мин. на 100 градуса, а после 20 мин. на 150 градуса. Ако се наложи, слага се фолио, за да не прегори получилата се златиста коричка.

Ако тестото се прави в хлебопекарна, смесваме всички продукти, като отдолу са течните. Там втасванията са с едно повече, но не е проблем. При оформянето и печенето всичко друо е идентично.

Питата се яде топла, докато кашкавалчето е все още разтопено вътре в охлювите :)


Мусака със сушени домати

Стане ли дума за готвене, винаги се споменава мусаката. Смята се, че когато една жена може да прави именно вкусна мусака (другото няма да го споменавам), тя е виртуоз в кухнята. Забелязала съм обаче, че за повечето хора вкусна е мазничката мусака, която аз не можех да понасям като дете. Много ужасна ми се виждаше дебелата дунапренена заливка, която представляваше 1/2 от самото ядене. Затова измислих свой по-удачен вариант.

Тъй като не обичам мазнотии и излишни запръжки (вярно, вкусът е малко по-различен), правя мусаката по един много лесен начин – смесвам всички продукти, а после просто пъхам във фурната. Пести се време, лесно е, а е и много по-здравословно. За аромат, освен традиционните подправки добавям нарязани сушени домати, за направата на които използвах указанията на Йоана. Избягвам вече описаната по-горе заливка от спомените, като я заменям с по-тънка, която се препича приятно.

Ето я и самата рецепта :)

Необходими са ни:

300 гр. свинска кайма

600 гр. картофи, обелени и нарязани на малки кубчета

1 голяма глава лук, нарязана

2-3 скилидки чесън, нарязани на филийки

половин морков, настърган

около 10 лъжици доматено пюре

4-5 сушени домата, нарязани на съвсем мънички парчета

червен пипер, черен пипер, сол, чубрица

магданоз (за поръсване накрая)

За заливката: 1 разбито яйце, към което добавяме половин кофичка кис. мляко, малко сол и 2-3 с.л. брашно


Както вече споменах, смесвам всички продукти направо в намазнена с олио тава, като каймата предварително е раздробена с вилица. Наливам топла вода, която почти да покрие продуктите и прибирам в загрятата на 200 градуса фурна. Разбърквам периодично, за да нямаме прегорели картофчета. И така, докато водата почти изчезне, а картофите и лукът са напълно омекнали. Тогава равномерно разпределям приготвената предварително заливка, пъхам отново във фурната, като увеличавам градусите до 300 и чакам заливката да се зачерви приятно. Тогава поръсвам с наситнения магданоз и сервирам с кисело мляко.

По този мой лесен начин рецептата е много подходяща за приготвяне от мъже! :)



Ароматно сладко от сини сливи

В последните години много ми липсват домашно приготвените буркани със сладка. Някак е трудно в апартамент в центъра на София да правиш компоти, да вариш лютеница в казан и т.н., та аз се задоволявам с направата на бутикови сладка – по 1-2 бурканчета. Обикновено биват подарени на някой ценител, или пък унищожени доста бързо с палачинки. За съжаление все още не съм открила из магазините нещо достатъчно вкусно, което да замести бабините мармалади.

Тази есен се сетих за едно по-нетрадиционно сладко, което много обичах като дете – печено във фурната с много аромати. За основа се взимат сини сливи, които се посипват с подправки по избор. Много ясно си спомнях уханието на карамфил и топящите се кисело-сладки плодове, та се захванах да си направя няколко буркана. Имайки предвид резултата (и последвалото бързо унищожаване), съвсем малкото усилия си заслужават много :)

Ароматно сладко от сини сливи

Ето и какво трябва за около 3 бурканчета:

1.3 кг. сини сливи (разрязани на четвъртинки и без костилки)

120 гр. кафява захар + 150 гр. бяла кристална захар

4 малки пръчици канела

5 бр. карамфилчета

150 мл. топла вода

Ароматно сладко от сини сливи

В тава разпределяме нарязаните сини сливи, равномерно разпределяме канелата и карамфилчетата и поръсваме със захарта. Поливаме с топлата вода и слагаме да се пече на 200 градуса. Разбъркваме от време на време, за да се смесят ароматите и горните плодове да не изгорят. Сладкото е готово, когато сливите омекнат, а сокът около тях се сгъсти и заприлича на желе. Това  отнема ориентировъчно около час и половина. Когато нашето сладко е готово и все още горещо, го разпределяме в бурканчета, като внимателно остраняваме карамфила и канелата. Затягаме добре капачките, като по този начин вкусотията ще запази качествата си дълго време.

Ароматно сладко от сини сливи

Да ви е сладко! :)


Греяна ракия

От много време се чудя какъв да бъде първият ми пост. За времето, през което се опитвах да подкарам този блог събрах доста снимки и рецепти. Трябваше да е нещо сладко, нещо грабващо, но пък и по-традиционно. И какво по-подходящо от нещо типично нашенско – греяна ракия. И сладка, и лесна за приготвяне, и приспособима към личните предпочитания на пиещите я.

Почти всеки приготвя греяна ракия по различен начин – някои добавят само карамел или мед, други предпочитат да я освежат с плодови корички, сушени или пресни плодове, подправки… Като почитател на традиционната комбинация от канела и ябълка, ще споделя как я приготвям аз. Много подхожда за зимните вечери (дори за хора като мен, които традиционно избягват ракията), но с нея не трябва да се прекалява. Греяната ракия се пие се топла, като се внимава да не се вдишат парите ѝ.

Ето какво ни е необходимо:

Как да направим греяна ракия

2 с.л. захар

150 мл. ракия

няколко пръчици канела

половин ароматна ябълка на резени (с кората)

В джезве или малка тенджерка се загрява захарта с няколко капчици вода. Разбърква се постоянно. Когато цветът ѝ стане карамелен, се добавя малко вода, след което на тънка струйка се излива ракията. Добавят се канелата и ябълките, захлупва се и се маха от котлона точно когато започне да завира. Оставяме я няколко минути, след което я изливаме в чаши. Красиво е, когато част от подправките и плодовете останат в нея.

греяна ракия

Наздраве!